193539 статии       |       391 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.63258| EUR 1.95583| GBP 2.17689|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

България може да осъмне в субтропиците през 2050 г.

26 октомври 2011, сряда / 12:29; Коментари: 0
Send to Kindle

Поради глобалните климатични промени е възможно до 2050 година климатът в България да стане субтропичен, според Георги Стефанов, експерт от World Wildlife Fund (Световен фонд за дивата природа) – България.

„Възникването и разпространението на нови за нашия регион болести и вредители са очакваните последици за страната ни в резултат на климатичните промени“, обяви Стефанов, цитиран от БГНЕС, на работна среща в Министерството на околната среда и водите, на която се обсъжда третият национален план за действия по изменението на климата 2013–2020 г.

Според него другите последици от глобалните промени в климата за България в близко бъдеще са рязко увеличение на пожарите, които водят до заплаха от унищожение на българската гора; превръщане на обработваемите земеделски площи в пустини и рязък спад на земеделската продукция; много голям риск от наводнения, причинени от бързото топене на планинските снегове и прекратяване на функционирането на електроцентрали и язовири.

Експертът посочи още, че в резултат на климатичните промени и на миграцията температурата в българските градове през последните години се е повишила с между 1,2 и 2,5 градуса.

Цитирани от него данни на БАН сочат, че температурата в българските градове се е повишила средно с около 1,8 градуса, с 40% е намален периодът на снегозадържане, количеството дъжд е намаляло с над 30%, седем пъти се е увеличил броят на пожарите и 24 пъти са се увеличили изгорелите площи.

„Пикът на пожарите е през 2007–2008 г., трайни щети има за 13% от българската гора за последните 15 години. Всичко това е свързано с тежки наводнения и горещи температурни вълни, множество пострадали, икономически загуби и човешки жертви. В света през десетилетието от 1997 до 2007 г. броят на природните бедствия се е увеличил с 60% в сравнение с предишния 10-годишен период. Броят на жертвите се е удвоил от 600 000 на 1,2 млн. на година, а броят на пострадалите средно на година се е повишил от 200 на 270 млн. души“, каза още Стефанов в презентацията си.

15-те най-горещи години през последните 150 г. са регистрирани след 1990 г. По данни на Световната метеорологична организация (СМО) пък, показателите на трите основни парникови газове са достигнали нови върхове за 2009 г. със стойности по-големи от тези в прединдустриалните времена. Георги Стефанов посочи, че Европа предвижда глобалните емисии на парниковите газове да бъдат намалени най-малко с 80–95% до 2050 г.

„В кратки срокове това означава, че трябва да се съсредоточим върху локалните алтернативи и възможности и да заменим нестихващия интерес за добив на неефективни въглища, нефт, газ и ядрено гориво“, каза експертът.

Той изтъкна, че трябва да бъде създаден средносрочен устойчив план за ползване на остатъчна биомаса и различните ВЕИ плюс задължителното залесяване и възстановяването на горите на Земята до 2030 г.

Експертът на WWF отбеляза още, че в България се регистрира 50% намаляване на емисиите на газовете, но според Стефанов това се дължи не толкова на целенасочени действия, а на икономическата криза.

Възможно е до 2050 година климатът в България да се измени до субтропичен и температурата да се покачи с около 5 градуса, показва проучване на БАН. Още през миналата година българските метеоролози предупредиха, че климатичните промени водят до намаляване на добива от земеделски култури и до влияние върху печалбите на туризма, припомня БГНЕС.

През периода 1961–1990 г. дните в България, в които температурата е била над 25 градуса, са били 20–24 на година, но броят им е възможно да достигне до 82–90 през 2021–2050 година в Югозападна България, каза днес проф. Веселин Александров, директор на департамент „Метеорология“ при Националния институт по метеорология и хидрология – БАН, предаде БГНЕС. Той посочи, че всички модели за климатични промени сочат, че се очаква спад на валежите в летния сезон на Балканския полуостров и в България.

Националният план за действия по изменение на климата 2013–2020 г. цели да се координират усилията на всички сектори на икономиката, за да се изпълнят задълженията на България по протокола от Киото. Той ще бъде подложен на обществено обсъждане след съставянето му.

За изработването му помага правителството на Норвегия чрез програмата за сътрудничество. Стойността на проекта е близо 430 000 евро, като 80%, или 350 000 евро от тях, са финансирани от норвежкото правителство.

Други международни програми, свързани с климатичните промени, по които България има задължения, са рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Проектът на ЕС „Климат – енергетика“.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО