199458 статии       |       400 интервюта       |       1526 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.62188| EUR 1.95583| GBP 2.253|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

„Mашината, която убива тайни“: Българският премиер Борисов и „Уикилийкс“*

1 октомври 2012, понеделник / 19:02; Коментари: 1
Send to Kindle
„Mашината, която убива тайни“: Българският премиер Борисов и „Уикилийкс“*
Корица на книгата Анди Грийнбърг, „Тази машина, която убива тайни: Как „уикилийкърите", „шифропънкарите" и „хактивистите" целят да освободят информацията на света".

От сп. „Слейт", превод: агенция БГНЕС;

Автор: Анди Грийнбърг, журналист на списание "Форбс"

*Заглавието е на Novinite.bg

Откъс от книгата на Анди Грийнбърг, „Тази машина, която убива тайни: Как „уикилийкърите", „шифропънкарите" и „хактивистите" целят да освободят информацията на света" (На английски: "This Machine Kills Secrets: How WikiLeakers, Cypherpunks, and Hacktivists Aim To Free the World's Information"), цитиран от сп. "Слейт".

Според откъса, който разглежда работата на българските журналисти Атанас Чобанов и Асен Йорданов по разкритите от организацията „Уикилийкс" на австралиеца Джулиан Асандж секретни дипломатически грами на правителството на САЩ, България е пленник на корупцията и мафията, а Борисов е сенчест квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности.

 

Първите часове на Атанас Чобанов и Асен Йорданов в Англия тръгнаха зле. Йорданов бе оставил своя лаптоп в багажното над главата си в самолета и бе прекарал часове в опити да си го върне от авиокомпанията. Българите се бяха изгубили по път от Лондон за Норфолк, след като джипиесът на Чобанов спрял да работи. По-късно на едно от кръговите той забравил да тръгне наляво и се сблъскал леко с насрещна кола, гласи откъс от книгата на Грийнбърг.

След като най-после стигнали Елингам, открили основателя на "Уикилийкс" (Джулиан Асандж – бел. ред.) облечен в сив костюм и намусен. Изглеждал зает и разтревожен, припомнят си Чобанов и Йорданов, за съдбата и финансовата блокада на даренията за "Уикилийкс".

Асандж, който се тревожел, че двамата ще преразпределят дипломатическите телеграми волю-неволю, подобно на Израел Шамир, бил подготвил договор, задължаващ ги да редактират имената на източниците от държавния департамент на САЩ, преди да публикуват информациите. Той също бил предвидил двамата да използват нередактираните файлове от компютър без интернет връзка.

Но австралиецът похвали "БолканЛийкс", споделиха пред мен Йорданов и Чобанов. Казал, че прегледал сайта и го одобрява. Изглежда, се насладил и на домашната ракия, която Йорданов му връчил като подарък. "Още преди да отворим втората бутилка, знаех, че ще ни даде документите", призна Йорданов с усмивка. Уговорили се да предадат документите на българското посолство тайно и се върнали вкъщи.

Когато получили цялата информация в Бургас месец по-късно, открили целия куп скандали, за които се надявали. Една от телеграмите сочела, че българските власти в Съединените щати натрупали глоби за неправилно паркиране за над 400 хиляди долара. Били толкова много, че Вашингтон заплашил да спре близо половин милион долара помощ, ако глобите не бъдат изплатени. Друга телеграма пък сочела поименно всички български банки, въвлечени в пране на пари и корумпирани заеми.

Но в един момент се натъкнали на най-ценната от всички – телеграма относно субекта, с който Йорданов се сблъскал още преди 16 години – Бойко Борисов, настоящия премиер на България.

Документът бил бележка от американския посланик в София през 2006 г. Джон Байърли, който прогнозирал, че Борисов ще се опита да стане министър-председател. Нейното заглавие било "Bulgaria's Most Popular Politician: Great Hopes, Murky Ties" (Най-популярният политик в България: Големи надежди, тъмни връзки).

Документът започвал с описание на Борисов - "замесен в сериозна престъпна дейност"; човек, който поддържа "близки отношения с Лукойл и руското посолство". По-напред телеграмата разказва житейската история на политика, като започва с неговата младост като "квартален здравеняк" в банда в покрайнините на София. Тя говори за начина, по който основал частна охранителна фирма и "я превърнал в една от най-големите по онова време", когато "частната охрана" била синоним на изнудванията и грубата сила". В качеството си на главен секретар Борисов плащал за положителни журналистически материали и заплашвал тези, които го критикуват.

Нататък започва нова глава, озаглавена "Мръсотията".

Редица обвинения от последните години свързват Борисов със скандали за източване на петрол, нелегални сделки с Лукойл и мащабен трафик на метаамфетамини... Предполага се, че Борисов използвал бившата си позиция – глава на българската полиция, за да покрива криминални сделки. Неговата половинка Цветелина Бориславова управлява голяма българска банка, обвинена в пране на пари на организирани престъпни групировки, както и на тези от незаконните транзакции на Борисов. Документът сочи още, че политикът има социални и бизнес отношения с влиятелни фигури от мафията, в това число с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата.

"Трябва да продължим да го бутаме в правилната посока", гласи телеграмата в заключение. "Но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа".

Ако един документ можеше да бъде българския "Уотъргейт", то това бе той. И двамата журналисти от новинарския уебсайт, за който никой досега не бе чувал, щяха да го публикуват.

През декември 2010, когато първите документи от архивите на Държавния департамент едва набираха скорост, разговарях с Евгений Морозов – белоруски академик и писател, известен с песимистичното си отношение към способността на Интернет да демократизира световната политика. Вместо това той вярваше, че дигиталните инструменти единствено застрашават да затегнат контрола на правителствата върху гражданите.

Зададох му въпроси за "Уикилийкс" и дали сайтът може да бъде изключение от неговото правило. "Информацията може да злепоставя правителствата. Но трябва да се вгледате в същността на кабинетите, както и в същността на данните, за да измерите фактора на срама", отвърна той.

В Русия или Китай, отбеляза експертът, корупцията вече е обществена тайна. "Просто идете и снимайте техните вили и летни къщи, които купуват с държавните си заплати. Вече са на открито, но самото им разобличаване в тези страни не води до демократични промени".

На въпрос за "БолканЛийкс" – българският сайт, който по онова време започваше да се сдобива с апетитна информация, Морозов заяви: "Не зная какви данни трябва да оповестите, за да опетните Балканите. Трудно начинание е".

"Там има среда, която е до такава степен напоена с цинизъм към политиците, че ми е трудно да си представя какви неща ще трябва да изтекат за целта".

През май 2011 "БолканЛийкс" реши да тества този цинизъм. Сайтът публикува изказвания на американския посланик, в които дипломатът неколкократно определя българския премиер като престъпник. Новината връхлетя няколко блога и бе написана в ред вестници. Но се случиха едва няколко неща, досущ, както Морозов прогнозира.

В отговор посолството на САЩ отстъпи, като издаде комюнике, с което подкрепи Борисов. "Макар да не можем да коментираме съдържанието на предполагаемите засекретени материали, които може би са изтекли, бихме искали да подчертаем, че САЩ и България имат отлични връзки, за които свидетелства нашето двустранно сътрудничество на най-високо ниво".

Видимо разгневен, Борисов по-късно заяви пред репортер, попитал за връзките му с Лукойл: "Не чета "Уикилийкс" и няма да коментирам публикации на жълтата преса".

Скоро обичайните прийоми на политиката влязоха в сила. Опозиционната партия поиска разследване на обвиненията. Партията на Борисов пък настоя, че докладът е задкулисен ход, целящ да повлияе на местните избори. А топ прокурорът в страната Борис Велчев отказа да преследва случая. "Ако позволим да се започне разследване на базата на такива прости твърдения, можете ли да си представите в какво ще се превърне държавата?", попита той риторично.

Борисов, изглеждаше, се бе отървал без драскотина.

Месеци по-късно, след минискандал, питам Чобанов дали е доволен от резултатите. "Да, доста съм доволен", отвърна той без колебание. Редица съдии бяха отстранени по ред причини след доклади на "БолканЛийкс". А след публикацията на телеграмите за премиера, Борисов не бе поканен да се срещне с нито един от европейските лидери на четири очи – никой от тях не желае да стиска ръката на "облечен в Армани здравеняк", както американският посланик преди време го бе описал тайно.

Бившият министър на отбраната и двама други служители, разобличени от документи на "БолканЛийкс", бяха обвинени в получаване на подкупи. Делата им продължават и днес. Друг техен колега, оказал натиск върху свидетел да промени показанията си в дело за недвижими имоти, обаче все още не е обвинен официално.

В по-голям мащаб изтеклата информация може да е допринесла за решението на Холандия и Финландия да наложат вето на българското членство в Шенгенското пространство – ясен знак от съседите, че България трябва да се отърси от мафиотската си поквара.

Но надявал ли се е Чобанов телеграмата за Борисов да доведе до неговата оставка? Българинът моли за търпение. Според него пълният ефект от документите все още не е проличал. "Това е бавен процес. С тези от Пентагона първоначално не се случи нищо. Но последва Уотъргейт. Първоначално го пренебрегваха, по-късно се бореха с него. Накрая най-после го приеха за доказателство".

Реших да напомня думите на Махатма Ганди: "Първо те игнорират, после ти се смеят, след това се борят с теб, а накрая печелиш". Но Чобанов отсече: "Не! Понякога губиш".

През последния ми ден във Варвара Чобанов, Йорданов и група приятели ме поканиха да плаваме с малка лодка, кръстена "Моби Дик", в Черно море. Пуснахме котва в плитък залив, а в далечината се виждаше изолиран плаж, населен единствено от малка палатка.

Вдигна ръка и посочи комплекс от незавършени четириетажни сгради върху скала край плажа – съвременни структури с диагонално разширяващи се етажи, които се накланят над морето, и бетонена кула в средата.

Йорданов обясни, че написал история за въпросната сграда във в-к "Политика". Конструкцията трябвало да помещава луксозни апартаменти, но била незаконна. Материалът му бил част от разследване, заради което бил нападнат от група бандити в Бургас.

В резултат правителството наредило строителството да бъде спряно. Ако не била тази история, твърди той, плажът под сградата щеше да се е превърнал в частен имот.

"Горд съм от разследванията, спасили плажа. Горд съм от работата си", сподели Йорданов.

След историята на българина масивното бетонено скеле било оставено да гние. Никой нямал позволение да завърши строителството. Но никой не си мръднал и пръста да премахне каркаса. Вместо това днес той изглежда като огромен бетонен Акропол – символ на една държава, склещена между импулса й да се развива и корупцията, от която не може да избяга.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: