Европейската комисия за медиите: Политическа намеса, липса на прозрачност и лоша среда

Европейската комисия за медиите: Политическа намеса, липса на прозрачност и лоша среда
A A+ A++ A

Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите, влошена работната среда, липса на безопасност на журналистите, липсата на яснота за това как са разпределяни държавни пари към определени медии - са причините за безпокойство за Европейската комисия, които тя отбелязва в годишния Доклад за върховенство на закона, представен на 20- ти юли. В него акцент се поставя на това, че все още е актуален въпрос е политическата намеса в медиите и липсата на законодателство, което да спира политици да притежават медии.

Документът, който прави оценка за всички държави в Европейския съюз, съдържа четири части: правосъдна система (независимост, качество и ефективност), борба с корупцията, плурализъм и свобода на медиите, взаимозависимост и взаимно ограничаване на институциите.

Основната констатация на доклада за България, е че безконтролността на главния прокурор Иван Гешев е притеснителна, изразява се и загриженост заради отсъствието на съдебен контрол над решенията на прокурор да откаже да започне разследване (повече за останалите констатации - тук). Докладът обхваща периода от публикуването на предишния документ (30 септември 2020 г.) до края на април 2020 г., т.е. последните месеци от живота на правителството на Бойко Борисов и 44-то Народно събрание.

Европейската комисия акцентира върху няколко проблема, които будят "тревожност" или са "източник на притеснение":

- Липсата на прозрачност при медийните собственици;

- Липсата на гаранции и регулации за справедливо и прозрачно разпределяне на средствата за държавна реклама;
- Политическата намеса в медиите;
- Липсата на предприети мерки за директно подпомагане на медиите, засегнати от пандемията COVID 19;
- Работната среда и сигурността на журналистите;

Констатациите за медиите се препокриват с част от тези от миналата година (като това за липсата на прозрачност върху собствеността на медиите и отсъствието на правила за разпределяне на държавна реклама).

Прави впечатление, че в доклада се акцентира на промените в Закона за радио и телевизия, с които се транспонира директивата за аудиовизуални и медийни услуги.

Според евроекспертите, с новите текстове "ще бъде подобрена независимост на Съвета за електронни медии (СЕМ), особено като се гарантира, че тя ще следва обществения интерес, ще предприема действия за защита на свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги".В доклада се обръща внимание, че правителството е увеличило бюджета на регулатора в отговор на притесненията, изразени в предходния доклад, че СЕМ няма необходимите ресурси за ефективно изпълнение на задачите си. "Въпреки че това е приветствано развитие, правителството намалява бюджета на регулатора. "Нещо повече остава да се види дали планираното увеличение ще бъде адекватно с оглед на допълнителни задачи, свързани с изпълнението на ревизираните правомощия", констатират от комисията.

За собствеността на медиите

"Собствеността на медиите все още не е напълно прозрачна, въпреки редовни актуализации на публичния регистър на CEM", констатират от Европейската комисия. Хората, с които са говорили в България, са изразили опасения, че ситуацията може да бъде усложнена заради значителната концентрация на новинарски медии, състояла се през миналата година.

 

"Липсата на законодателство, което да пречи на политиците и партиите да притежават медии изглежда сериозен проблем, като по-висок риск в това отношение е регистриран в телевизионния и вестникарския сектор. Въпреки че властите са поели ангажимент да предприемат стъпки, няма конкретни мерки за това", пише още в доклада.

 

От комисията отчитат като проблем и факта, че не е имало подкрепа за медийния сектор, пострадал от пандемията.

 

"Работната среда и безопасността на журналистите продължават да пораждат безпокойство. Достъп за публичната информация остава труден и журналистите продължават да са изправени пред политически натиск и автоцензура", отбелязват в доклада. От предишния документ са регистрирани шест нови сигнала за нападения и тормоз на журналисти в платформата на съвета на Европа", отбелязват от комисията. В доклада, без да се назова конкретно, се споменава случая с журналиста Димитър Кенаров, който беше бит и задържан по време на антиправителствените протести, като прокуратурата отказа да разследва случая.

"Другите сигнали засягат нападения и тормоз на журналисти, както и съдебни дела. Освен това пандемията доведе до спиране на работата по пътната карта, изпратена през март 2020 г. до български власти от "Репортери без граници", с която трябваше да отговорят на проблемите на свободата на пресата в България, включително аспекти като безопасността на журналистите, достъпа до информация, разпределението на държавно финансиране за реклама и медии", е записано в доклада.

През 2020 година и 2021 година от международната организация "Репортери без граници", в чиято класация България е на 112-то място по свобода на медиите, отправяха призиви към българските власти да вземат мерки за проблемите с медийната среда. Преди изборите през април 2021 година те изпратиха 10 предложения, в които бяха засегнати отбелязаните и от Европейската комисия проблеми - за лошата среда, безопасността на журналистите и липсата на регулации при разпределянето на публични средства към медиите, с които да се подобри състоянието на медиите в България.

От организацията реагира с пост в "Туитър", малко след публикуването на доклада, в което призовават новите управляващите да вземат спешно мерки за по-добра медийна среда.

Източник: "Дневник"

 

 

 

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Брюксел
Последно от Брюксел

Всички новини от Брюксел »