Европейската комисия „Антимафия” отказа изслушване за тъмното минало на Борисов

Специалната комисия по организирана престъпност, корупцията и изпирането на пари към Европейския парламент (CRIM) отказа да бъде проведено публично изслушване по темата за подозренията за криминално минало на българския премиер Бойко Борисов.

В края на юни комисията беше сезирана от журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов и от правозащитника Петър Пенчев от Асоциацията за свободно слово „Анна Политковская“ за подозренията за престъпно минало на министър-председателя, които се разкриват в американските дипломатически доклади, публикувани по-рано от „Уикилийкс“.

Новината за отказа на CRIM да проведе исканото от българските журналисти изслушване беше съобщена във вторник от българския партньор на „Уикилийкс“ – „Биволъ“, който се позова на свой вътрешен източник в комисията, предаде най-голямата българска англоезична медия Novinite.com (Sofia News Agency).

Според информацията на „Биволъ“ решението е било взето благодарение на мнозинството на депутатите от Европейската народна партия (ЕНП), на която председателстваната от Борисов ГЕРБ е член, и евроскептични партии Северната лига и английските консерватори.

Партията на зелените и Прогресивният алианс на социалистите и демократите имаха възможност да обърнат ситуацията, но „зеленият“ представител Барт Стаес отсъстваше от вота.

„Биволъ” получи и имейл от своя източник, в който се съдържа информация за конкретното гласуване на всеки член на комисията.

Председателят на Координационния съвет на CRIM Соня Алфано (Алианс на либералите и демократите за Европа) е гласувала с „ДА” за това да бъде ли проведено публичното изслушване, а Бил Нютън Дън, също от АЛДЕ, е гласувал с „НЕ”.

Положителен глас са дали още и Рита Борселино (Прогресивен алианс на социалистите и демократите) и Сорен Бо Сондергаард (скандинавските „Зелени”).

Срещу провеждането на изслушване са гласували Вероник Матю (ЕНП), Джеймс Никълсън (Европейски консерватори и реформисти), Марио Боргезио (Европа на свободата и демокрацията).

Решението на Координационния съвет се взима на закрити врати, като в него има по един представител от всяка европарламентарна група.

Решението става официално след като се гласува от членовете на Комисията. Следващата дата, на която това може да стане е 15 октомври, когато CRIM ще проведе редовна сесия.

Българската Партия на зелените съобщи, че ще призове „зелените“ евродепутати да направят всичко по силите си да се вземе противоположното решение в случай на нов вот.

Следващата стъпка на българските журналисти, които сезираха комисията, ще бъде да изпратят своите искания до президента на Европейския парламент, както и да създадат международна онлайн петиция „Да кажем НЕ на мафията в Европа и с Европейския граждански инициативен механизъм да накараме CRIM да си върши работата“.

Специалната комисия по организирана престъпност, корупцията и изпирането на пари към Европейския парламент има едногодишен мандат с възможност за удължаване за шест месеца и беше създадена през март 2012 г., след приемането на резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2011 г.

В сигнала, който българските журналисти и адвокат внесоха в комисията в края на юни, се настояваше тя да проведе публично изслушване на свидетели, сред които Джулиън Асанж, за автентичността на докладите, изтекли в „Уикилийкс“, разследващият журналист от „Тагесцайтунг” Джон Гетс, разкрил, че информацията за Борисов е подадена от ЦРУ, подсъдимите Васил Костов – Кеца, и Сретен Йосич, заместник-директорът на ОЛАФ Васил Киров, директорът на Европол Роб Уейнрайт и премиерът Бойко Борисов.

Конкретно авторите се позоваваха на разкритията в два дипломатически доклада на посланик Джон Байърли: „Най-популярният политик в България: големи надежди, сенчести връзки“, в който пише, че американската служба SIMO, идентифицирана впоследствие като ЦРУ, е потвърдила връзка на премиера със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с „Лукойл“ и със сериозна контрабанда на метаамфетамини.

Вторият доклад бе за българската банкова система, в който са посочени няколко банки, които се занимават с пране на пари и кредитиране на свързани лица, като сред тях е и СИБАНК, тогава собственост на г-жа Цветелина Бориславова, за която пише: „Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка“.

В началото на август българската прокуратура отказа да разследва министър-председателя по сигналите, които се основават на секретни американски дипломатически доклади, че миналото му е обвързано с престъпна дейност.