205009 статии       |       407 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.66951| EUR 1.95583| GBP 2.28765|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

Почти половината от кандидатите за бакалавърски специалности не стигнат до диплома

2 юли 2021, петък / 13:15; Коментари: 0
Send to Kindle
Почти половината от кандидатите за бакалавърски специалности не стигнат до диплома

От данни на публикуваният за обществено обсъждане проект за Национална карта на висшето образование в Република България стана ясно, че въпреки напълно свободния прием до 2015 г. висшите училища са прилагали свои вътрешни механизми за отсяване на добрите студенти. Средно над 40% от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от 2012 г. насам, не са успели да стигнат до диплома.

Числата в Картата са обективни и са взети от съответните регистри и бази данни в държавата. Те ясно показват къде има концентрация на предлагано висше образование, както е в Югозападния район за планиране, и къде има недостиг, какъвто е примерът със Северозападния район. 

В 22 професионални направления през повечето от годините получилите бакалавърска степен са 50 и дори под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази тенденция е трайна през последните пет години. Това са „Биотехнологии“, „Филология“, „Растениевъдство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“, „Спорт“, „Животновъдство“ и „Горско стопанство“.

Една от възможните причини за отпадане на студенти е трудното следване, друга е липсата на достатъчно добра перспектива за професионална реализация в съответното направление.
Общо за страната 27-29% от приетите в бакалавърски програми отпадат между първи и четвърти курс, като около 19-20% отпадат между първи и втори курс, 7-8% - между втори и трети курс, 1-2% - между трети и четвърти курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в рамките на годината, или не се дипломират.

Отпадналите студенти са по-малко сред приетите в магистърски програми след средно образование като например в „Медицина“ и „Фармация“. Над 60% от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след вече придобито висше образование – между 74% и 78%.

Националната карта на висшето образование в Република България ще се актуализира всяка година, за да отразява промените в приема и реализацията на студентите. Ще се актуализира и методиката за подбор на индикаторите в документа, за да отчете още по-добре спецификите на висшето образование по региони и висши училища.

Това беше подчертано на публичното обсъждане на проекта за Карта на висшето образование, организирано от Министерството на образованието и науката. В него участваха ръководството на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, представители на работодателските и синдикалните организации, Националното сдружение на общините, Националното представителство на студентските съвети и други заинтересовани институции.

Преди шест години за последен път кабинетът удовлетвори изцяло заявките на университетите. С промяна в Закона за висшето образование от 2016 г. държавата започна да регулира бройките за прием според потребностите на пазара на труда. Очаква се постепенното свиване на местата за кандидат-студенти от 2016 г. насам да доведе до размествания в Картата на висшето образование през следващите няколко години.

От 2016 до 2020 г. общият прием беше свит с 26%. Някои непропорционално раздути професионални направления бяха намалени с до три пъти. Такива са „Икономика“, „Администрация и управление“, „Туризъм“. В същото време други като „Математика“ и „Информатика и компютърни науки“ бяха увеличени с 5-8%.

В рамките на дискусията министърът на образованието и науката проф. Николай Денков отбеляза и други важни аспекти на Картата на висшето образование.

„Има висши училища, чиято дейност не може да бъде отразена изцяло чрез числата в документа. Такова е Висшето военноморско училище във Варна. Поради спецификата на професията на моряка много от неговите възпитаници работят на кораби, регистрирани в чужбина. В същото време те участват в икономическото развитие на страната, тъй като изпращат средства на своите семейства в България. Този принос обаче в момента не се отчита по съответния начин в официалните регистри, които използваме за Картата“, каза проф. Денков.

Според него такива специални случаи трябва да бъдат изрично отбелязани и обяснени в документа. По думите на министъра най-важно е как ще бъде използвана Картата на висшето образование и как ще се преодолеят проблемите, откроени в нея.

„Решенията ще бъдат политически, при което неминуемо ще се сблъскат две гледни точки“, смята министър Денков. Едната е, че е достатъчно да има седем-осем висши училища общо за цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование. Другата гледна точка е, че висшите училища са двигатели на икономическото развитие на регионите и затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование. В този случай не броят и големината, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система. „Задача на следващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги адаптират към условията в България, за да осигурят равен достъп до качествено висше образование в цялата страна“, подчерта проф. Николай Денков.

Според него в същото време трябва да се подобри значително качеството във всички висши училища чрез засилване на научната и научно-приложната дейност на преподавателите и студентите, включването им в международните университетски и научни мрежи и осъвременяването на учебното съдържание и формите на преподаване.

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: