202702 статии       |       405 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.65931| EUR 1.95583| GBP 2.28838|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

Бедни срещу богати: Провал на Запада в помощите за Covid-19?

13 юни 2021, неделя / 11:59; Коментари: 0
Send to Kindle
Бедни срещу богати: Провал на Запада в помощите за Covid-19?

На теория вирусите като Covid-19 би трябвало да инфектират хората без значение от социалния статус. На практика обаче пандемията разтвори още повече ножицата между бедните и богатите. За пандемията на две скорости разказват Робърт Йейтс – изпълнителен директор на Центъра по всеобщ достъп до здравеопазване и директор на програмата за световно здравеопазване на британския Кралски институт за международни отношения "Чатъм хаус”, който освен това е и бивш старши икономист по здравеопазване в Световната здравна организация и Ана Ръчман – доцент по юридически науки в центъра за здравно и международно право в университета "Сейнт Луис” в американския щат Мисури и специалист по интелектуална собственост.

Докато в Съединените щати някои от ваксинираните участват в томболи и печелят награди от по 1 милион долара, а в Германия от тази седмица започна ваксинирането на подрастващи, получилите доза срещу Covid-19 в Африка и Индия са едноцифрени проценти. Нередно и неетично е да се ваксинират деца в САЩ и Европа, вместо здравни работници в Африка, Югоизточна Азия и Латинска Америка, смята Робърт Йейтс:

"И мисля, че това ще се отрази на нивото на доверие и сътрудничество между отделните страни. По време на срещата на Г-7 този уикенд във Великобритания ще се отправят силни послания за ваксинирането по света и това да не забравяме никого. Има очаквания страните да си сътрудничат по въпроси като климатичните промени, но във времена на най-голямата криза се видя, че богатите "прередихме опашката” и натрупахме по-голямото количество ваксини.”

Ако повечето средства отиват за ваксини и медицинско оборудване несъмнено въпросът с изменението на климата ще остане на заден план. За справянето с тези световни проблеми – пандемията от коронавирус и промените в климата, са необходими пари. Как на държавите с ниски доходи може да бъде помогнато, за да възстановят икономическите си перспективи?

"Мисля, че можем да се справим с тези две огромни екзистенциални кризи, заплашващи съществуването ни. Световният валутен фонд е изчислил, че са ни нужни около 50 милиарда долара, за да се осигурят ваксини за 40 процента от населението на всички страни до края на тази година и за най-малко 60 на сто до юли 2022 г. Богатите страни от Г-7 трябва да осигурят около две трети от тях, или 30 милиарда долара. Това е една капка в океана в сравнение с вече похарченото за Covid-19. Този план изчислява, че така световната икономика ще спести 9 трилиона долара. Лесно бихме намерили необходимите пари за борбата с Covid-19 и климатичните промени. За тези неща се изисква политическа ангажираност и държавно финансиране. Ако политиците имат волята, можем да го направим.”

Повечето от средствата ще бъдат разпределени чрез инициативата за ускоряване на достъпа до инструменти за борба с COVID-19 и глобалната програма за достъп до ваксини COVAX, допълва Робърт Йейтс. Те няма да отидат само за ваксини, а за разработването на нови тестове и медикаменти, както и за укрепване на здравните системи в бедни държави:

"По този начин парите ще бъдат разпределени ефикасно и справедливо по целия свят. И е много по-добре да го направим по този начин, вместо страните сами да решават дали да дарят ваксини, защото така се рискува някои страни да натрупат прекалено много или неправилните за тяхната заболеваемост. А страни, които не са стратегически важни, да останат на заден план.”

ой е най-добрият начин за решаването на проблема с неравноправието при достъпа до ваксини срещу Covid-19?

"Имаше ясни послания от МВФ, Световната банка, СЗО, Световната търговска организация, световни и религиозни лидери. На практика те казват едно и също – трябва да се случат три неща. Първото е богатите страни, с излишък от ваксини, незабавно да започнат да ги разпределят посредством COVAX. Необходимо е около 1 милиард ваксини да бъдат "освободени” от богатите страни по този начин. Второто е финансирането и набирането на 50-те милиарда долара, които споменах. Третото нещо е да се ускори споделянето на технологии, за да могат да се произвеждат на повече места ваксини, лекарства и тестове, защото сега произвеждането на ваксини е силно концентрирано – в Европа, САЩ, Индия и Китай. За да се случи това ще е необходимо отпадане на патентите, както и инвестиране в нови заводи, обучение на хора и осигуряването на суровини. СЗО въвежда механизъм, които да обедини ноу-хау и рецептите, по които компаниите да могат да произвеждат ваксини.”

И препоръките на доцента по юридически науки от университета "Сейнт Луис” в американския щат Мисури Ана Ръчман:

"Мисля, че трябва да има лимит за количеството ваксини, които всяка страна може да закупи пропорционално на населението си. От юридическата страна на въпроса е нужно поемането на ангажимент от всички държави за споделянето на ваксини, макар и с ограничения. В противен случай отново ще наблюдаваме ваксинационен национализъм и при следващата пандемия. Някои предложиха изработването на Пандемично споразумение и според мен това ще е добър начин богатите държави да се обвържат с по-малкото трупане на ваксини и повече споделяне следващия път. ”

Приходите или опазването на живота на хората са приоритет за производителите на лекарства и какви ще са последиците от т.нар. патентна война за ваксините срещу Covid-19?

"Този път фармацевтичните компании ще имат добри печалби, което не става винаги при ваксините, защото обикновено при тях трудно се отчитат ползи в парично изражение. Но това наблюдаваме сега при този предимно движен от пазара процес при разработката им. Много от патентите за ваксините срещу Covid-19 все още не са предоставени или издадени и това допълнително усложнява ситуацията. Не мисля, че патентната война, която се разрази, ще приключи заедно с пандемията. Тя ще оказва влияние и в годините след това. Според международния закон е невъзможно да се премахнат патентите върху ваксините, освен ако не се постигне съгласие между всички държави, което е много малко вероятно. Така че за в бъдеще освен да се стимулира вътрешното производство на ваксини, което е нещо, което страните с ниски доходи според мен определено трябва да направят, съществува и задължителното лицензиране например. Използвайки го бедните страни ще могат да проучват технологиите за производството на ваксини. Това е трънлив път, защото е много трудно да се създаде препарат без сътрудничество с носителя на патента. Но въпреки това е нещо, което тези страни трябва да разгледат.”

Мнението на Робърт Йейтс от кралския институт за международни отношения "Чатъм хаус” относно приоритетите на фармацевтичните компании, произвеждащи ваксини срещу Covid-19:

"Те са различни и това не е изненадващо. Някои компании навлязоха с идеята за ръст на печалбите – те налагат високи цени и търсят възможности за допълнителното им увеличаване. Други компании обаче положиха повече усилия да споделят технологиите си и да не слагат надценка. Много добър пример за това е "АстраЗенека”, която си сътрудничи с институти и индустрията и произвежда ваксини по себестойност. Това е добър модел, но проблемът е, че нямаме достатъчно такива.”

Според Робърт Йейтс поуките от пандемията са отлично обобщени от Независимата група за готовност за действия при кризи. На национално ниво някои от съветите са:

"Инвестиране в системите за обществено здравеопазване, системи за наблюдение, в универсални здравни системи и тяхното реформиране. Повече пари да се отделят за здравеопазване, но те да отиват в мерки за предотвратяването на болести и пандемии, за първични грижи, вместо за големи, скъпи болници. Друго важно нещо е компетентното политическо ръководство. Немалко страни реагираха бавно и в тях политиците не се вслушаха в призивите на здравните експерти. Сред тях са САЩ, Бразилия и Великобритания в началните етапи на пандемията.”

Автор: Силвия Петрова

Източник: БНР

 

 

 

 

 

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Реклама:
Реклама: