Нов проблем: Елмрежата в САЩ може да спъне гласуването с машини

Неизвестностите около провеждането на машинното гласуване на предсрочните избори на 11 юли продължават да се трупат. Последният проблем за решаване, който изникна, засяга употребата на устройствата в Северна Америка, където напрежението на електрическата мрежа е различно от това у нас.

За новия казус са сигнализирали българи, живеещи в американския град Бостън. Те са част от мрежата на българските изборни доброволци, които помагат за организирането на изборите извън страната. Екипът им е изпратил писмо до фирмата „Сиела Норма”, която достави машините за последните избори на 4 април и вероятно ще направи същото и за предстоящия вот. В него са попитали дали устройствата ще могат да работят на 120 волта, колкото е напрежението в голяма част от Северна и Южна Америка, по-специално в САЩ. От отговора, който са получили, не става ясно дали машините притежават такава спецификация.

Членът на ЦИК Любомир Гаврилов, който съобщи пред колегите си за случая, посочи, че се очаква в САЩ да има 15 секции с машинно гласуване, а в Канада – 10. И изтъкна, че най-вероятно устройствата няма да могат да работят на местната електрическа мрежа и ще трябва да бъдат осигурени конвертори. Това означава, че трябва да се обсъди и дали въпросните конвертори да бъдат включени в обществената поръчка за допълнителните машини, които ЦИК ще поръча за 11 юли. Колегите му обаче не показаха желание да дискутират въпроса и той остана висящ.

Как ЦИК ще си получи машините

Темата, засягаща устройствата за гласуване, която далеч повече интересуваше шефа на комисията Камелия Нейкова, беше за прехвърлянето на собствеността върху машините от „Сиела Норма” към държавата. За разлика от предишни избори, за вота на 4 април устройствата бяха закупени, а не наети. Това са 9600 броя, от които почти 9400 бяха изолзвани на вота. Дължимата сума е 36 млн. лв. без ДДС.

Нейкова напомни, че според договора със „Сиела Норма” държавата трябва да плати на фирмата в срок от 30-ия до 60-ия ден, считано от обявяването на резултата от изборите. Тоест, най-ранната дата е около 25-26 май. За да стане това обаче, изпълнителят трябва първо да предостави на ЦИК определени документи – на първо място, да има приемо-предавателен протокол. Нейкова настоя, че той трябва да се подпише, след като устройствата бъдат одитирани. Само след като се събере цялата необходима документация ще се вземе решение плаща ли се цената, изцяло ли се плаща, трябва ли да се претендират неустойки и т.н., беше категорична шефът на ЦИК.

Засега обаче нито Нейкова, нито останалите комисари са наясно с какви документи разполагат и дали въобще са получени такива. „Може би е моя грешка, че не съм ги потърсила, но не знам къде да ги потърся”, призна Нейкова. По предложение на заместника й Росица Матева комисията реши, че ще поиска от „Сиела Норма” проект на приемо-предавателен протокол. В него трябва да бъде посочено съдържанието на всички описани изпълнени дейности и цялата комплектовка на машините, които следва да бъдет предадени на ЦИК като възложител по договора.

И друг аспект на въпроса – съгласно договора фирмата трябва да прехвърли в собственост на комисията и всички права за използване и актуализиране на софтуера на устройствата в комплект с изходния код. Този код позволява системния и приложен софтуер на машините да се модифицират за всякакъв вид избори, предвидени в Изборния кодекс, без да е необходима намесата на доставчика. „Тоест, ангажиментът за изработване на софтуер от този изпълнител е бил само за изборите на 4 април. Прехвърли ли се собствеността, това означава, че ЦИК не е обвързана със задължението софтуерът да се изработи от точно този изпълнител”, изтъкна Нейкова. Но уточни, че споменава това само като част от договора, с която се е запознала.

Профилактика – кой и защо

Странно беше, че членовете на ЦИК се оказаха в неведение и за „профилактиката”, която „Сиела Норма” иска да направи на вече използваните машини. За намерението на фирмата стана ясно, когато комисарите разгледаха нейно писмо, придружено със списък от лица, за които искат право на достъп до склада с устройствата.

„Какви са тези профилактики и какви дейности ще вършат тези лица в този склад? Профилактика! Срещу какво? Срещу бацили?”, възмути се членът на ЦИК Ерхан Чаушев. Изненадана се оказа и Камелия Нейкова, която поиска да се изпрати запитване до „Сиела Норма” за подробности.

Емил Войнов, който отговаря за машинното гласуване в комисията, посочи, че профилактиката включва: отваряне на всеки един куфар с машина и консумативи; регистриране на евентуални липси и допълването им; изваждане на флаш карти и предаването им на ЦИК; изваждане на протоколи и батерии; извършване на диагностика на всяка една машина. А списъкът с лицата, работещи по машините, се препраща на МВР и ДАНС, които ги проверяват за криминални прояви, каквато е обичайната практика.

Накрая комисарите се разбраха да се забрани на фирмата да се докосва до софтуера на устройствата, както и да извършва своите профилактики само след изричното разрешение на ЦИК.