Дарвин или Дянков?

В безкрайните анали, изписани за дълговата криза в Европа, България обикновено не фигурира солидно. Но тези дни стана модерно да се прогнозира, че най-бедната страна в Европейския съюз може да се измъкне непокътната от финансовата криза именно благодарение на (представете си само!) нейната немощ.

Като един от трите милиона активни и работещи българи, които изпитват и изнасят на гърба си свиването на пазара, нямаше как да остана безразлична към тези фантазии, промотирани от анализатори в чужбина и правителството.

Възможно ли е прочутият Дарвинов принцип за „оцеляване на най-приспособения“ да бъде изместен от „оцеляването на най-слабия“? Едва ли, дори когато става въпрос за икономическо оцеляване в едно общество.

Някои от констатациите в новата странна теория все пак са верни. За разлика от своите съседи българите бяха пощадени от радикални програми, които се въвеждат, за да се съвземе икономиката. Икономиката в България започна да излиза от рецесията, теглена от повишаване на износа. Съотношението дълг към БВП бе ниско.

Но това звучеше успокоително преди десет месеца.

Сега икономическото възстановяване на България се забави и достигна най-ниските си стойности за последните четири тримесечия. Прогнозата е мрачна, тъй като кризата изяде търсенето на наши стоки в чужбина. Потреблението се свива. Спестяванията са единственото нещо, което расте, но всъщност лъвският пай от тези пари са в ръцете на едва пет процента от населението.

Истината е, че политиката на затягане на коланите, наложена от финансовия министър Симеон Дянков, създаде илюзия за здрава икономика на гърба на хората. Средният българин е три пъти по-беден от средния гражданин на ЕС и продължава да обеднява.

Икономиката на България е в режим на свободно падане и е само въпрос на време кога българското общество ще стане непоносимо силно разслоено.

България не може да се похвали с пазарна икономика. Нейната икономика е изградена върху политическите кръгове, които опъват чадър на икономически кръгове.

Вярно е, че най-сериозните проблеми в еврозоната бяха предизвикани от старите страни – членки на еврозоната и ЕС, и сега са концентрирани в тях. Вярно е, че България може да се похвали с прилични цифри, които галят ухото на еврократите, въпреки че те знаят, че хората тук страдат.

Но да се каже, че България ще излезе от кризата като победител и да се сочи като пример, е абсурдно. Цифрите нямат значение и в по-голям мащаб, защото страната не може нито да излекува, нито да навреди на Европейския съюз.

„Клъцни/Срежи“ обобщава най-добре философията на Дянков – чудна философия, ако не те е грижа за цената на човешкия живот и знаеш, че можеш да напуснеш потъващия кораб във всеки един момент.

Държавата ще оцелеe, но какво ще стане с хората?