„Икономист": Къде е европейската политика за ромите?

От списание „Икономист" , превод: агенция БГНЕС

Ромската общност е прогонвана от различни държави в цяла Европа. Румъния и Франция си препращат ромите от 2007 г., когато Румъния се присъедини към ЕС, но изглежда, че сега французите смятат да възприемат по-твърда линия към румънските роми в своята страна.

На 21 септември френският вътрешен министър Манюел Вал и министърът по европейските въпроси Бернар Казньов посетиха Румъния, за да обсъдят интеграцията на ромите с президента и премиера на страната. Очакваше се посещението да донесе известни конкретни предложения за това как да се подобри интеграцията на около 400 000 роми, живеещи във Франция (голяма част от които са от Румъния).

Но те постигнаха само рамково споразумение, което позволява на около 80 ромски семейства, които искат да се върнат в Румъния, да получат "финансова помощ за повторна икономическа интеграция" от френските власти.

Вал подчерта, че съвместните усилия на двете страни трябва да бъдат съсредоточени върху намирането на решение за ромското население, за да може то да се установи в родината си. Той защити акциите на полицията за разрушаване на ромски лагери във Франция заради опасни за здравето условия на живот.

"Франция води политика на евакуиране на незаконните катуни и ескортирането им (на румънските имигранти) до границата", допълни Вал.

Румънският президент Траян Бъсеску и премиерът Виктор Понта заявиха, че искат да сътрудничат с Франция за интегрирането на ромската общност в румънското общество. Но Бъсеску разкритикува Вал за забележката му ден преди визитата, когато заяви, че "Франция не може да приюти цялата беднота в Европа".

Бъсеску заяви, че Румъния не прогонва ромските си граждани от страната и допълни, че Румъния може да изпрати допълнителни полицаи във Франция, ако е необходимо, за разбиването на ромски криминални мрежи. Понта заяви, че истинското решение на проблема е образование и работа - децата от ромската общност трябва да посещават училище редовно и ромите трябва да намират стабилна работа в Румъния.

Въпреки европейските стратегии за интеграция, европейските фондове и политическите и дипломатическите усилия до момента Европа не успя да интегрира ромското население. По-голямата част от усилията бяха съсредоточени върху разбиването на ромски престъпни групи, чиято дейност е широко отразявана от медиите.

Но отвъд този стереотип за ромските имигранти мнозина европейци знаят много малко за ромските традиции и културно наследство и за историята на гоненията на ромите. Да предлагаш на ромите по 300 евро и да ги качиш на самолет обратно за Румъния, както правят френските власти, не е решение, а само една платена ваканция. Голяма категория ромски граждани емигрираха към Западна Европа, защото искаха да работят и да предложат на децата си по-добър живот от този, който са имали в Румъния.

Стратегията на Европейската комисия за интеграция на ромите посочва четири ключови области като достъп до образование, заетост, здравеопазване и настаняване. Само ограничен брой ромски деца обаче завършват начално училище, а мнозина от тях посещават специализирани или сегрегирани училища. Заради лошия стандарт на живот и ограничен достъп до качествени здравни грижи ромите живеят средно с десет години по-малко от останалите европейски граждани.

Колкото до заетостта, цялостното интегриране на ромите на трудовия пазар може да даде икономически ползи на стойност около 500 милиона евро годишно за страни като Румъния, България, Сърбия или Чехия, показва изследване на Световната банка. Тяхната интеграция ще подобри производителността, ще намали държавните разходи за социални помощи и ще увеличи приходите от данъци.

В момента държавите-членки разполагат с европейско финансиране в размер до 26,5 млрд. евро за проекти за социално включване на ромите. Но страни като Румъния, която има най-многочислено ромско население в Европа - над 1,5 млн. души, имат проблеми с достъпа до тези фондове.