Камен Воденичаров за Слави: И Исус Христос не успя да убеди хората в Йерусалим, че е дошъл да ги спаси

Камен Воденичаров, дългогодишният приятел и водещ в телевизията на Слави Трифонов, даде обширно интервю пред "Истории от прехода". Представяме ви най-важните акценти от него.

"Това, което отличава Слави и моите колеги от телевизия 7/8, е, че те имат волята да променят много от нещата, които до този момент съществуват. Със сигурност представата за месия и за това, че с магическа пръчка някой ще дойде и ще промени изведнъж България и тя ще стане Швейцария - съжалявам, но това просто няма как да се случи. Това е дълъг процес".

"А дали ще успее да се направи това, никой не знае. Това зависи до голяма степен от взаимодействието с други политически сили, с други играчи или с хората, които подкрепят този проект. Например Христо Иванов и "Да, България“ декларират нещо подобно.“

"Поради тази причина е много важно хората да мерят и да преценяват накъде отиват… Преди 2000 години Исус Христос не можа да убеди жителите на Йерусалим, че е дошъл, за да ги спаси и те го посрещнаха с възгласи "Добре дошъл, осанна – да си жив и здрав, колко те обичаме!“ и след 7 дни гласуваха Пилат Понтийски да го разпъне на кръст. Давам този пример, защото тази битка е от хилядолетия.

Дали ще стане, зависи както от личностите, така и от хората“, коментира той.

"Вижте, всички тези хора, които чертаеха инженерно и правеха планове, подходиха така, че всяка партия, която можеше да възникне, те я възникнаха предварително. Имам предвид да възникне така, както възникват едно движение и една партия – доброволно, група хора се събират и имат идея нещо да направят...

Например трябва националистическа партия – появяват се "Атака“ и НФСБ.

Трябва лява партия - и от БСП се нароиха много малки други. Има ли реално лява силна партия, както например в Испания има такава? Или ето още по-наблизко - СИРИЗА в Гърция примерно.

Няма такава…. Кой да я направи?! Правят я, генерират я всичките тези хора, които някъде са изчислили, че сигурно една нова лява партия ще стои много добре.

Ние, българите, в някаква степен изчакваме и искаме някак си всичко да дойде и да стане наготово. Затова харесвам протестите, защото има група от хора, които осъзнаха, че това няма как да стане наготово.“

"Няма как да дойде един месия – независимо дали е Слави Трифонов, Христо Иванов или бате Гойко, и така да пренареди нещата, че да им харесва на всички. Това няма как да се случи, защото е дълъг процес и непрестанна борба. Ако няма парламент, ще има следващи избори – това е демократичната процедура“.

"Тези мои връстници и момчета борци, както, разбира се, и от най-различни други спортове, бяха оставени на улицата и без работа. Непосредствено след това бяха нарочно вкарани и им бяха дадени възможностите да изградят тези структури, за да може ефикасно да се изградят новите капиталистически модели.

"В крайна сметка мисля, че тези хора – Илия Павлов, Васил Илиев, Георги Илиев, те са част от общата схема за преразпределение на собствеността. Самите те като млади хора започват да изпълняват това, което някой чичко (обикновено с генералски пагони) им казва да направят. Не знам дали може един млад спортист от Кюстендил –  заедно с неговия брат, да се сетят как да направят застрахователна компания, която да започне да застрахова всичко – от магазини до автомобили и предприятия.“

"Бъдещето на България зависи единствено и само от нов обществен договор между хората и между политическата класа. В целия този преход всички тези взаимоотношения са се случили със съучастието на едната половина от българския народ, а после – на другата половина.

Какво имам предвид? Веднъж едните, които гласуват в синьо, са съучастници на едни процеси, а тези, които гласуват в червено, са съучастници на други процеси. Българският народ не живее в аквариум и в кафез, да наблюдава само отстрани. Всички ние, всеки от нас участва във всичките тези процеси, включително и ние самите като артисти и като хора, които сме били много популярни. Някъде сме помагали и сме били много полезни и в протестите, и в песните си, другаде сигурно сме били вредни и не сме били нужни.“