„Индипендънт": България - между рая и ада

Автор: Филип Норман, вестник „Индипендънт"; Превод: БГНЕС

Може да ви прозвучи познато, като думи от поредната секция за пътуване, но това лято надзърнах в челюстите на ада. Но като всеки добър гид за пътешествия ще започна от това как да стигнете до там.

Първо, стигнете до българските Родопи, на близо 150 мили (240 км.) югоизточно от столицата София.

После последвайте един от пътищата, криволичещи през дефилета, които все още са населени от мечки и вълци. Прекосете реките, като преминете през каменните мостове, датиращи от времето на римляните.

А след това минете покрай фермите и старите камиони, останали от ерата на комунизма, част от които се използват за превоз на животни, а други плуват в ръжда, каквото се случи и с идеологията, на която някога служеха.

България, както и съседките й Гърция, Турция и Румъния, някога била земя на траките.

Двамата най-велики герои на древната цивилизация – полуистински, полумитични – били Спартак и Орфей. Първият бил войн, който по-късно бе изигран от Кърк Дъглас. А вторият – музикант с неизмерима красота и харизма, нещо като прототип на Мик Джагър.

Ако човек извърви петдесетина метра към въпросното „Дяволско гърло", ще последва митичните стъпки на Орфей. Но не това е важното.

Най-страшната гледка в живота ми, по-ужасяваща и от пътническия контрол на „Хийтроу", бе прочутата „Бучаща зала" – огромна сумрачна пещера, намираща се непосредствено под впечатляващ водопад.

Има, струва ми се, известна аналогия между легендата за Орфей и България като туристическа дестинация.

След като соцблокът отвори своите врати за западни туристи, България си спечели слава на място с евтини черноморски курорти като Бургас и Варна. Но райони с извънредно красива природа като Родопите останаха неоползотворени.

Докато Гърция и Турция развиваха туристическите си пазари, България остана в плен на бирата, пържените картофи и някои от най-отвратителните сувенири на планетата.

По тази причина днес страната се нуждае от съвременен Орфей, който да я изведе напред, без да поглежда назад към миналото.