Доц. Илиева: Задачата на преподавателите е да помогнат на ученици и студенти да се превърнат в най-добрата версия на себе си

Доц. Илиева: Задачата на преподавателите е да помогнат на ученици и студенти да се превърнат в най-добрата версия на себе си
ВУЗФ
A A+ A++ A

Доц. д-р Даниела Илиева е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление „Бизнес мениджмънт и маркетинг“ към Лабораторията за научно-приложни изследвания на бизнес университета VUZF Lab. Тя е изпълнителен директор на фондация „Право и Интернет“ и член на Управителния съвет на фондацията и има богат опит в управлението на бизнес процеси, бизнес комуникации, междукултурна комуникация, експерт и доктор е по презентационни умения и публична реч.

Доц. д-р Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и протокол. Сертифицирана е от EUROPROTOCOL – Европейското Училище за Протокол, а профилът й включва богат опит в бизнес коучинг, мениджмънт на бизнес процеси, бизнес комуникации, публични изяви и говорене пред публика, междукултурна комуникация и презентационни умения.

Сертифициран трейнър е и по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг.

 

Доц. Илиева, от години българското образование търпи сериозни критики, като се започне от началното и се стигне до висшето. Какво е според вас състоянието в момента?

Като преподавател във висшето образование вече 13 години и повече от 10 във ВУЗФ, имам възможността да наблюдавам развитието на студентите, но те все пак идват при нас току-що завършили гимназисти. В много аспекти образователната ни система може да бъде подобрена, но е важно да отбележим всички положителни промени през последните години – все повече мъже учители в начално и средно образование, все повече млади и амбициозни учители, които влагат сърце и душа и са много по-близо до учениците като поколение, разнообразие от образователни проекти и инициативи във и извън училищата, силна адаптивност на учителите от по-старата генерация към новите изисквания на образованието.

Изключително похвален е начинът, по който се справиха всички образователни институции с преминаването не само към онлайн, но и към хибридна среда, което за мен е още по-трудно.

Състоянието в момента е с намален интензитет на спешност, защото доста спешни ситуации бяха вече преодолени, но сега е времето да започнем да изграждаме устойчива, модерна и иновативна образователна среда и съдържание.

Къде се крият проблемите? А как могат да се решат? Можете ли да кажете колко време би отнела една евентуална реформа?

Основен проблем според мен е сблъсъкът на поколенията. Немалко учители и преподаватели изостават от дигитално чевръстите си ученици и студенти.

Информацията е много и навсякъде, свободна и достъпна, и за да бъде един преподавател не само интересен, но и полезен на ученика/студента, той трябва да инвестира много в себе си – да актуализира материалите си, да бъде в час в пряк и преносен смисъл с разнообразие от технологии и платформи, да бъде любопитен, да загърби егото си и онова, което е учил преди 15-20 или повече години, защото в повечето случаи то сега не е актуално или има различен прочит.

Друг проблем е времето. В този забързан свят, който предлага толкова много, всички ние се борим за време. И младите хора искат повече време, защото са наясно, че в бъдещето ще им трябва повече от една професия. А за да се сдобият с повече познание, образователните степени трябва да се съкратят. В много държави от повече от 20 години бакалавърската степен е 3-годишна, а не 4, както е в България. Във ВУЗФ предоставяме възможност на студентите ни, които са завършили специализирани гимназии, да завършат в по-кратки срокове, полагайки естествено, съответните усилия. И те са щастливи, защото така могат да инвестират времето си в допълнително различно образование или да работят и да трупат практически опит.

Реформата на образованието не може да се случи за една година. Изискват се непрестанни усилия и вложения в правилната посока, независимо от политическите интереси и приоритети или пандемичната обстановка.

От над 10 години бизнесът у нас страда от липса на качествени кадри (и със средно, и с висше образование). Ясно е, че проблемът е от една страна в емиграцията, от друга – в образованието. Къде, според Вас, е решението?

За радост, виждаме промяна и в тази тенденция. Но факт е, че много млади хора предпочетоха образование в чужбина, а след това им се струваше немислимо да получават „български“ заплати и оставаха да работят в други държави.

Образованието в България е много достъпно – всеки може да се запише да учи нещо и по някакъв начин да го завърши. Навлизането на много чуждестранни компании, както и израстването на български компании до международния пазари обаче, наложиха съвсем други изисквания към завършващите и кандидатите за работа – да са истински образовани, да има съответствие между написаното в CV-то и познанията, както и съобразяване с международни стандарти, където кухини и пробойни не се толерират. Самите компании наложиха стандарти и те трябва да се спазват.

Университетите могат да осигурят такива модерни и адекватни кадри само и единствено, ако забравят за каквото е било някога и изградят програми, които отговарят на съвремието. Нашият университет от години има съвместни програми с бизнеса, в които ние не само обединяваме теоретични и практически усилия, но и правим ежегодни промени с цел пълна адекватност на ситуацията.

Ще се променят нещата още повече. Просто няма как. А в България се случва много хубав бизнес и образованието се задължава да подхранва този бизнес.

Още четете на iNews.bg

#образование #реформа #бизнес #работа #университети #училища #ВУЗФ

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »