Експерт: Рашидов – третата „поразяваща уста” в кабинета

Министърът на културата Вежди Рашидов със сигурност ще бъде трети, ако сред министрите на ГЕРБ се проведе конкурс „Поразяващата уста", заяви медийният експерт Иво Инджов.

Пред БГНЕС той коментира, че на първо място в „конкурса” би се класирал лидерът и министър-председател Бойко Борисов, който в областта на публичната комуникация отдавна се утвърди в нещо като „българския Берлускони”.

„Г-н Рашидов трудно може да се пребори и за второто място с вече бившия министър без портфейл Божидар Димитров, който иска да превърне родния си Созопол в „българския Йерусалим". Но със сигурност има запазено място на почетната стълбица на махленското и лишеното от стил политическо бръщолевене. Неадекватното му говорене роди не една и две безсмислици като „българския Лувър", например”, подчертава Инджов.

Според анализатора последната „изцепка" на Вежди Рашидов обаче не е изцепка, а направо диагноза.

„При откриването на ремонтирания Държавен сатиричен театър той изрича буквално следните думи за премиера Борисов: „Аз трябва просто да му казвам: „Да, слушам!", ако мога да върша работа и за това съм се цанил, той е мой работодател, въпреки че някои хора си уредиха живота, докато му се подмазваха", припомня Инджов.

„Днес (неделя – бел. р.) в изявление, изпратено от пресцентъра на Министерството на културата, г-н Рашидов отрича той да е казал точно тези думи, били извадени от контекста на неговото емоционално изказване. Но, доколкото съм запознат, в това чиновническо прессъобщение не се отрича достоверността на казаното”, отчита експертът.

Според Иво Инджов всъщност министърът на културата е казал на глас това, което е публична тайна за цяла България – че близки до управляващите културтрегери, бизнесмени и групировки направиха кариера и увеличиха богатството си.

„Че ГЕРБ дели бизнеса на „наш" и „ваш", че толерира необразованите „калинки" в държавната администрация, вместо да даде шанс на кадърните специалисти. Проблемът на г-н Рашидов е, че не си е дал сметка за политическата буря, която ще завихрят думите му”, подчертава експертът.

„Иване, кажи си, хората ще те разберат" – призова навремето премиера Костов синият президент Петър Стоянов от висотата на своя пост в разгара на скандалите за корупция в правителството на ОДС. Тогава призивът на Стоянов, продиктуван не само от неговия безспорен морален авторитет, но и от обикновен политически реализъм, потъна като глас в пустиня”, припомня Инджов.

„Сега г-н Рашидов говори за уредилите си покрай Борисов живота, т.е. за непукизма и приятелските мрежи, толерирани от ГЕРБ, без политически калкулации, по махленски, сякаш се намира в кварталната кръчма. В нея открай време българинът критикува и псува политиците, вдъхновен от „ракийката и салатката", казва още медийният специалист.

„Но министърът на културата не може да си позволи подобно поведение. Публичните сцени и журналистическите микрофони не са кръчми, преди да се говори, трябва да се мисли. Ако има политическа доблест и човешко достойнство, след като е казал „А", той трябва да каже и „Б". И да отстоява позицията си, дори да подаде оставка, преди да му я поискат. Но как да отстояват позицията си хора, за които най-голямата смелост в държавните дела е да казват „Да, слушам!", запитва риторични в заключение Иво Инджов.