България е изпратила меморандум до държавите членки за „държавната антибългарска идеология” в С.Македония

България е изпратила меморандум до държавите членки на ЕС с дълги исторически обяснения за „държавната антибългарска идеология” в Северна Македония. Документът е изготвен в навечерието на вземане на решение дали да започнат преговори за присъединяване на страната към Евросъюза, съобщи МИА.

Меморандумът се състои от 6 страници и в него се отделя голямо внимание на историята, Тито, Коминтерна. Освен това там се говори за „етнически и езиков инженеринг” в Северна Македония.

София смята, че държавите кандидати не трябва да внасят отворени спорове в ЕС и смята, че разногласията със Скопие представляват нерешен конфликт, който „при членство на Северна Македония би могъл да повлияе негативно при вземането на решения в ЕС”. Българските власти призовават Северна Македония да намери трайно решение с искрена политическа воля и смелост и да „се раздели с идеологическото наследство от комунистическа Югославия”.

Според България, това „наследство” е причина за „етнически инженеринг” в Северна Македония.

След няколко пасажа, посветени на историческите проблеми от Втората световна война и Югославия, София декларира, че основните отворени въпроси между нея и Скопие са езикът, общата история и проблемите на малцинствата. България смята, че работата на съвместната експертна комисия по история е блокирана, тъй като македонската страна отказа да постигне съгласие по понятието “обща история”, вместо да използва термини като “споделена”. Поради това, смята София, доверието между двете страни е подкопано.

Що се отнася до езика, София използва македонски език в кавички и смята, че до 2 август 1944 г. не е имало нито македонски език, нито македонска етническа идентичност и че те са създадени с цел разделяне на народите в Социалистическа република Македония и България. София поставя под съмнение кодификацията на македонския език и го смята за регионален диалект на българския език.

България смята, че използването на термина „македонски език” в Преспанския договор не е задължителен за трети държави и не смята за обвързваща стандартизацията на ООН от 1997 г., когато е признато съществуването на македонски език. Сега София иска в документите на ЕС да бъде записано „официалният език на Република Северна Македония” или при изключителна необходимост да се използва „македонски език” с бележка под линия.

София информира своите партньори от ЕС, че Северна Македония няма основание да претендира за права на каквото и да е население в България, както са се договорили двете страни, но обвинява македонските власти, че не са сменили политиката спрямо лица и организации, които настояват да бъде признато македонско малцинство в България, с което е нарушен чл. 11 от Договора.

Засега от страна на институциите в ЕС няма реакция на българския документ.

Дипломатически източници на МИА твърдят, че е нормално в началото на дискусиите в ЕС всяка държава да изложи своите позиции и че обикновено те са максималистични, но има надежда да бъде намерено взаимно приемливо решение със София, за да започнат преговорите за членство със Северна Македония преди края на тази година.