ЕК: Европа се нуждае от повече грамотни граждани

Европейският съюз трябва спешно да преразгледа своя подход за повишаване на нивото на грамотност, препоръча експертна група на високо равнище, създадена от европейския комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу.

Всеки пети сред 15-годишните в ЕС, както и почти 75 млн. възрастни, не разполагат с основни умения за четене и писане, което им създава трудности при намирането на работа и ги излага на по-голяма опасност от бедност и социално изключване, пише в доклада, разпространен от пресслужбата на Европейската комисия.

Докладът използва данни от международното изследване PISA от 2009 г., което показа, че българските ученици имат елементарна грамотност – могат да четат и да пишат, но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и анализират текст.

В настоящия доклад отново се посочва, че 41% от децата в България са под критичния праг на грамотност (при другите страни средният процент е 24%).

В приложенията към документа се отбелязва, че около и над половината от непълнолетните момчета в България, Румъния и Малта показват слаби умения да четат (по данни от 2009 г.).

В същото време България е сред държавите в ЕС, където в периода 2006-2009 г. се отчита най-сериозен спад в броя на учениците със слаби резултати по четене (над 10%).

Според експертите съществува необходимост от привличането на повече мъже учители, които да бъдат пример за подражание за момчетата, четящи много по-малко от момичетата.

Посочена е и нуждата от безплатно висококачествено образование и грижи в ранна възраст за всички деца, от наличие в началните училища на повече учители, специализирани в усвояването на четенето, както и от промяна на представите за дислексията.

Министрите на образованието в ЕС са си поставили обща цел до 2020 г. делът на 15-годишните със слаби умения по четене да бъде намален от 20% на 15%, се отбелязва в съобщението от ЕК.

В доклада са посочени значителните различия между половете в резултатите за грамотността, като 13% от момичетата са със слаби резултати, спрямо 26% от момчетата.

Различията между половете са най-малки в Холандия, Дания и Белгия, и са най-големи в Малта, България и Литва (статистика от 2009 г.).

Оценките показват, че до 2020 г. за 35% от всички работни места ще бъде необходима висока квалификация, отбелязва ЕК.

Според експертите бедността и ниската грамотност са взаимно зависими. Изследванията сочат, че ако Европа успее да постигне определените за 2020 г. цели за основни умения в областта на грамотността, математиката и естествените науки (целта е 85% от 15-годишните да изпълняват тези показатели), това би довело до увеличаване на БВП с 21 трилиона евро през живота на децата, родени през 2010 г.

Специалистите препоръчват създаването на повече електронни четива, а медиите, работодателите, обществените организации и известните личности да играят важна роля в широкото обсъждане на грамотността при възрастните.