Дунавският лимес кандидатства за наследството на ЮНЕСКО

България ще кандидатства част от обектите по Дунавския лимес - границата на Римската империя, да бъдат включени в листата на ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство.

Това съобщи в Русе директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Людмил Вагалински, цитиран от БТА.

„Дунав е единственият комплексен паметник, който предстои да бъде обявен като цяло за световно културно-историческо наследство под егидата на ЮНЕСКО. Той е дълга река с много паметници. Само за него е направено изключение - заради Римската империя, заради римските граници," каза Людмил Вагалински.

Той обясни, че Германия вече е успяла да обяви част от своя Дунавски лимес за културно-историческо наследство.

„Когато представиш цялата тази документация, която е много обемна - с визията за управлението, с мениджмънта, след това имаш отворени европейските фондове. И ние работим за това," каза директорът на Националния археологически институт.

„Ние искаме да подготвим, ако не целия наш Дунавски лимес, защото не всички обекти са в добро състояние - тъй като става дума за 471 км и не всички общини са готови - то емблематичните, а те са в Русенско и Плевенско," уточни Людмил Вагалински.

Той допълни, че „има страшно много работа" и за две години заедно с Министерството на културата и общините трябва да се подготви така документацията, че „да бъдем готови да кажем - ето тези обекти са готови да ги вкараме в листата на ЮНЕСКО и да ги обявим за световно културно-историческо наследство".

В крайдунавския град в четвъртък беше открит 22-ят Световен Лимес конгрес.

Доц. д-р Людмил Вагалински посочи, че България се е преборила за домакинство на този конгрес.

„Германия искаше да го организира за пореден път, но останаха за 2015 г., когато ще бъде следващият конгрес. Над 300 делегати от 29 страни, които са каймакът на Римската световна археология, са в Русе," каза директорът на Националния археологически институт с музей при БАН.

Заместник-министърът на културата Георги Стоев обясни, че работата на министерството е била да подкрепи морално и финансово събитието.

Представянето на археологическото наследство е основен и необходим елемент за устойчиво развитие на нашите региони и културният туризъм е нещото, към което се стремим, заяви той.