Франция: България и Румъния изпуснаха влака с еврофондовете

Преходният процес в Румъния далеч не е завършил, докато в България се движи „с бавни темпове“.

Това гласи докладът на френските сенатори Симон Сютюр, Мишел Билу, Бернадет Бурзе, Жан-Франсоа Юмбер и Катрин Морен Бесали, които наскоро посетиха България от името на сенатската Комисия по външна политика, цитира доклада „Юроактив“.

В труда си, състоящ се от общо 50 страници, експертите отбелязват историческото разширение на ЕС в посока двете балкански държави, които според групата действително са франкофонски страни.

Въпреки това френските сенатори изтъкват големия брой недостатъци на Букурещ и София и отбелязват, че европейските фондове не са били усвоявани порядъчно, за да достигнат двете икономики нивото на европейските си партньори.

В бюджетния период от 2007–2013 Брюксел отпуснал на Румъния 19.7 млрд. евро, а на България – 6.9 милиарда, посочва сенаторската група.

Според нея до януари 2012 г. Букурещ обаче успял да усвои едва 4% от тези средства, докато България – близо 19%.

„Това са най-ниските нива на усвояване в целия съюз“, пишат авторите на доклада.

Пратениците на френския сенат напомнят, че структурните и кохезионните фондове на Евросъюза, отпуснати на България, са имали за цел да увеличат БВП на страната с 9% до 2015 г., в случай че са усвоени напълно.

В случая на Румъния тези средства възлизат на 3.8% от БВП, сочат Билу и компания.

Френските експерти посочват, че Румъния и България са се радвали на рекорден растеж до присъединяването си към Съюза през 2007 г., но оттогава бележат спад.

България имаше силен растеж от 6% в периода от 2002 до 2007 г. и спад от 1.7% между 2007 и 2010 г. През последната изброена година растежът бе почти нулев, а през 2011 г. икономиката нарасна с 1.6%, пише в доклада.

Авторите на труда предполагат, че причините за неспособността на Букурещ и София да усвояват фондове са „липсата на опит“, „липсата на административен и юридически капацитет“, „измамните практики“, както и редица ограничения при съфинансирането.

„Комисията наскоро се съгласи, че нивото на съфинансиране би трябвало да бъде променено от 15 на 5% за Румъния и България“, напомнят сенаторите.

Те също отбелязват, че в балканските държави комунистическата диктатура е пожертвала две от общо трите живи поколения и е унищожила гражданското общество.

Депутатите изтъкват, че Букурещ и София ще поискат 25-процентно увеличение на кохезионните фондове за следващия бюджетен период от 2014 до 2020 г.

„Трудностите при усвояването на европейски фондове ни напомнят, че по време на преустройството на една държава всичко се случва предварително. Това се дължи на следното – върховенството на закона не е постигнато, административните механизми и тези на съдебната власт остават ненадеждни, а средствата се усвояват зле. А докато това се случва, няма да носят очакваните резултати“, посочват те.

„След края на тази мисия участниците в нея достигнаха до заключението, че България и Румъния са все още в етап на преход и продължават да се борят да създадат държави, основани на върховенството на закона“, отбелязват сенаторите.

„За благото на Румъния и България и в името на Европа някой трябва да остане бдителен, тъй като в тези страни битката никога не е приключена“, гласи в заключение докладът.