Най-големият вятърен парк в България ВяЕЦ „Свети Никола“ спести на България близо 2,6 млн. тона въглеродни емисии за 10 години работа

Най-големият вятърен парк в България ВяЕЦ „Свети Никола“ спести благодарение на своята работа близо 2,6 млн. тона въглеродни емисии. Постигнатият резултат се равнява на ефекта от усвояването на СО 2 от 2,2 млн. дървета в продължение на 70 години, както и на спестяването на въглеродно замърсяване от изгарянето на 1,2 млрд. литра дизел при движението на автомобили.

В същото време вятърният парк произведе за българските потребители 3,2 млн. МВтч. чиста и надеждна електроенергия. През март ВяЕЦ „Свети Никола“ отбеляза 10 години от влизането си в търговска експлоатация. Паркът, който е най-големият в България, има инсталирана мощност 156 МВт.

Той работи с 52 вятърни турбини, всяка от които е с мощност 3 МВт. ВяЕЦ „Свети Никола“ е разположен край Каварна и осигурява около 22% от общо инсталираните вятърни мощности в България, като същевременно допринася за това България да изпълни изискванията на ЕС за дела на ВЕИ в общия ни енергиен микс. ВяЕЦ „Свети Никола“ е собственост на „ЕЙ И ЕС Гео Енерджи“ и е един от двата енергийни проекта в България на световния технологичен лидер и най-голям инвеститор в българската енергетика за последните над 30 години - AES. Инвестицията в проекта за ВяЕЦ „Свети Никола“ възлиза на 540 млн. лева, осигурени като капитал от корпорация AES и финансиране от Европейската Банка за Възстановяване и Развитие и Международната Финансова Корпорация, която е част от Световната Банка. ВяЕЦ „Св. Никола“ е гръбнакът на създадената Интегрирана система за ранно предупреждение за защита на птиците, която е съобразена с европейските изисквания за опазване на дивите птици.

Интегрираната система минимизира риска от сблъсък на птици с въртящите се части на вятърните генератори, чрез спиране на единични групи турбини или целият вятърен парк и изпълнява мониторингова програма през рисковите периоди за видовете с консервационна значимост. Системата обединява както информация от няколко радарни системи, така и прекия мониторинг на специалисти орнитолози на място, които ежедневно наблюдават птиците в района, оценяват потенциалните рискове и при необходимост издават заповеди за спиране на турбини. Въпреки внушителните си размери – 105 метра височина и 90 метра диаметър на перката, при наличие на прелитащи птици, всеки от ветроенергийните генератори може да спре, за да пропусне пернатите.