Covid-19 ще ни промени като вид

Марсело Глейзер е лауреатът на наградата Темпълтън за 2019 г., и професор по естествена философия в Епълтън в колежа в Дартмут. Книгите му включват „Островът на знанието: границите на науката и търсенето на смисъл“. Мненията, изразени в този коментар, са негови собствени. Вижте още от тях публикувани в CNN.

Миналата седмица навърших 61 години и сега, заедно с милиони други по целия свят, попадам в групата с по-висок риск за Covid-19. Преди този обрат на събитията, нашето беше поколението, което заедно с милиарди други по-млади и малко по-стари от мен, избягваха голяма глобална криза

За разлика от нашите родители и баби и дядовци, ние не се сблъскахме с трагедията да преживеем две световни войни; избегнахме ядрената война по време на Кубинската ракетна криза от 1962 г. и Студената война. Сега късметът ни изтече.

С пандемията Covid-19, поразила с пълна сила целия свят, е лесно да гледате с недоверие към нарастващия брой на смъртните случаи. Но пандемията е тук и ще се влоши, преди да стане по-добра. Колко по-лошо зависи от всички нас. Оттам идват добрите новини.

2020 година ще бъде запомнена като повратна точка в човешката история. Не само защото мнозина ще умрат, а защото пандемията Covid-19 ни предлага шанс да се преоткрием.

Войните принуждават гражданите на нацията да реагират като едно цяло. Когато гражданите на дадена страна са под атака, те се мобилизират, за да се изправят срещу общия враг. След като САЩ се присъединиха към Втората световна война, градовете разкъсаха железни огради и събираха скрап  метал за танкове и бронирани коли; с намерение да победи врага, общностите се състезаваха помежду си в ожесточени колекции. Страх от поцинковано действие.

Сега сме изправени пред глобален враг, който не идентифицира своите цели чрез религиозен, расов, пол или политически избор; вирусът не се интересува от карти и граници. Важното е, че всички ние сме потенциални домакини, независимо кой сме или къде живеем. Под студения обектив на естествения подбор драмата на живота се развива без морална преценка: всичко се свежда до живот и възпроизвеждане.

Covid-19 ще ни промени като вид. Трябва да реагираме не само като нации, които се борят с враг, а като вид, който се бори за оцеляване. Вирусът няма да ни заличи. Но причинява несметна болка и загуба, дестабилизира глобалните пазари и превръща ежедневието ни в сюрреалистичен пейзаж на мечтите. 

Природата не се интересува от нашата арогантност. Малък организъм ни принуждава да преразгледаме ценностите си, разделенията си, избора си, когато се барикадираме в домовете си с най-близките членове на семейството и обсъждаме какво ще дойде следващото. Можем да вкусим тревожността в устата си, да си представим какво ще се случи, ако загубим интернет връзка, или изчерпаме храна и ресурси или по-лошо, заразим вируса.

Би било глупаво да не възприемаме централното послание на нашето затруднение: че трябва да се съберем, за да оцелеем, че сме крехки въпреки способността си да създаваме и унищожаваме, че племенните разделения, които определят моралния ни избор през последните хилядолетия, трябва да бъдат хвърли настрана за наше добро.

Вече можем да видим признаците на събуждане. В Италия, опустошена от загуба страна, хората пеят заедно от балконите си, празнувайки живота и общността. Интернет помага, дори и социално да се отдалечаваме един от друг. Нашите деца ще пропуснат училище, техните приятели и учители. Ще пропуснем работа, нощния живот, далечните членове на семейството, мотаенето с приятели....

Къде бихме били без нашите доставчици на здравни грижи и тези, които снабдяват домовете ни с енергия и топлина, които поддържат рафтовете на супермаркетите пълни и улиците безопасни?

Трябва да мислим колективно като човешки кошер, като всеки от нас играе съществена роля. Първите стъпки са прости: да бъдем смирени пред онова, което не знаем, да се съобразяваме с природата и нейните сили и да работим заедно, за да запазим не само нашия живот и живота на нашите близки, но и живота на всички ние в кошера, млади и стари, празнувайки дарбата да сме живи.