185682 статии       |       379 интервюта       |       1521 снимки       |       38129 абоната       |      
USD 1.78517| EUR 1.95583| GBP 2.20641|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигналИранКоронавирус

ГОРЕЩА ТЕМА: Добри новини!: Един от заразените с COVID-19 у нас е излекуван, Домусчиев дарява бързи тестове на държавата
Размер на шрифта:   

ВМРО внася законопроект за квота българска музика в родния ефир

21 февруари 2020, петък / 12:32; Коментари: 0
Send to Kindle
ВМРО внася законопроект за квота българска музика в родния ефир

Ние от ВМРО приемаме направените предложения към Комисията по култура и медии, а именно 1/3 от всички излъчвани по радиата и телевизиите музикални продукти, да са на български език или с български автор, и ще ги внесем в деловодството на парламента. Проучванията показват, че делът на музиката написана и изпълнена от български творци намалява прогресивно и вече е под 20% от парчетата, които се излъчват у нас. А музиката е едно от основните и най-лесни средства за комуникация и възпитаване на естетика основно сред младите хора.

За нас е важно да съхраним българския език и традиционната ни култура във времена на глобализация, когато децата ни все по-често говорят по-добре английски, а не родния си български език. Във времена, в които шльокавицата е водещата при комуникацията в социалните мрежи, докато в същото време се налага да бъде превеждана класика като „Под игото“, за да бъде разбрана от младите хора. И ако помните, даже този роман беше преведен и на шльокавица преди време от писателя Константин Трендафилов. С провокацията писателят, и успешен певец под псевдонима Папи Ханс, имаше за цел да покаже, че ако не пазим езика си, ще го погубим. Тъжни факти, които трябва да ни дадат ясен сигнал, че нихилистичното отношение към националния език и култура, традиции и бит, както и геополитическите процеси, които няма как да ни подминат, рано или късно ще доведат до заличаването ни като народ. Народ с държава на 1400 години!

Подобни квоти има в много европейски държави. Но дори и най-простият пример, който можем да дадем, са съседните ни балкански държави. С квота или без в Гърция и Сърбия е почти невъзможно да се чуе песен на език, различен от гръцкия и сръбския. Ако щете в братска Македония може да чуете повече родния ни език, отколкото в тукашния ефир. Ние от ВМРО от години говорим, че това трябва да се промени и в България трябва да се излъчва и слуша много повече музика от родни автори и на български език.

Нямаме повече време за губене и затова ние приемаме предложенията на „Музикаутор“ и ги внасяме за обсъждане в НС. Проведохме вече работни срещи и отчитаме, че идеите имат подкрепата и на българските изпълнители. Отправяме апел към всички политически партии да се обединим около това, че за да съществува и да се развива българската култура, дължим на творците и на децата си поне тази първа стъпка – квота българска музика в родния ефир.

Ето и законопроекта:

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА  

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ              

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

      

 УВАЖАЕМИА  ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

 На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 76, ал. 1 от ПОДНС внасяме законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с мотиви към него и предварителна оценка на въздействието, съгласно методологията – приложение към ПОДНС.

Молим, законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.

ВНОСИТЕЛИ:

 

Проект!

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ

НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

 (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. - бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г. и бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр.7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018г., бр.100 от 2019г.)

        §1. Създава се чл. 19а1:

Чл. 19al (1) Най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание на радио и телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, рекламите и филмите, трябва да е предназначено за българска музика, създадена от автори, поне единият от които е български гражданин.

(2)    Най - малко 1/2 от българската музика с текст, която звучи в радио и телевизионните програми съгласно ал. 1 трябва да е предназначена за музика, придружена с текст на български език.

(3)    Съотношението по ал. 1 и ал. 2 трябва да бъде постигнато всеки ден в часовия пояс между 06,00 и 22,00 часа.

(4)    Съветът за електронни медии изготвя ежегодни справки за процента българска музика в линейните радиоуслуги и аудио-визуални медийни услуги - като обобщена информация, както и по отделни доставчици и ги публикува като част от годишния си отчет.

§2. В чл. 33, т. 1 след думите „ чл. 19а, ал. 1 и 2" се добавя " и чл. 19а1, ал. 1, 2 и 3" и т. 1 добива следната редакция:

        §3. В чл. 110, ал. 2 след думите „чл. 6, ал. 2 и 3“ се добавят „и чл. 19а1, ал. 1, 2 и 3, както и „

        §4. В чл. 122 в т. 2 след думите „чл. 19а, ал. 1, 2 и 4" се добавят „чл. 19а1, ал. 1, 2 и 3“

§5. В чл. 125а, в ал. 1, досегашната т. 3 става буква „а“, и се създава буква „б“:

„б) в рамките на дневното музикално съдържание на радио и телевизионните програми,“

§6. В Чл. 126. се създава нова ал. 6, а досегашната ал. 6 става ал. 7:

„(6)   За нарушение на разпоредбите на чл. 19а1, ал. 1, 2 и 3 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция от 5 000 до 20 000 лв., като за реализиране на административно-наказателната отговорност е достатъчно нарушението да бъде констатирано в рамките на едно денонощие.“

§7. В § 1, т. 6 от Допълнителни разпоредби, след думата „български „ думите „аудио и“ се заличават.

ВНОСИТЕЛИ:

МОТИВИ

Законопроектът цели насърчаване на производството и разпространението на повече българска музика в телевизионните и радиопрограми с цел съхраняването и популяризирането на българската култура и език. Българската музика е един от основните стълбове на националната ни идентичност и тя трябва да има своето гарантирано място в българските медии.

Според национално представително проучване, проведено през септември 2019 г., съществува обществена необходимост от повече българска музика в радио и телевизионния ефир. Проучването показва, че над 72% от хората в България желаят да слушат в българските медии повече музика, изпълнена на български език и очакват поне 6 от 10 музикални произведения в една медия да бъдат български.    

В същото време статистиката показва, че през последните години с навлизането на чуждоезикова музика у нас делът на излъчване на българска музика намалява прогресивно и тя вече е едва около 20% от музиката, която звучи в българските медии.

За да бъде обърната негативната тенденция и да бъдат защитени българската музика и език, предлагаме въвеждане на квоти за българска музика в радио и телевизионните програми. Според промените, които внасяме в Закона за радиото и телевизията, най-малко 1/3 от музикалното съдържание на медиите, извън новини, спортни предавания, реклами и филми, трябва да е предназначено за българска музика. Поне един от авторите й трябва да е български гражданин, а най - малко 1/2 от българската музика с текст трябва да бъде с текст на български език.

Законопроектът ще насърчи употребата на български език и ще стимулира творческата изява на авторите, продуцентите и изпълнителите на българска музика, чиито произведения ще бъдат пускани по-често в ефира и те ще получават повече средства от авторски права.

Законопроектът изцяло се подкрепя от организацията Музикаутор, която обединява 3000 български автори на музика и музикални издатели.  Предложените промени за въвеждането на квоти за българска музика в ефира получават подкрепата и на редица други музикални и творчески съюзи, сред които Филмаутор, Артистаутор, Съюза на българските композитори, Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти, група „Хоризонт“, Фестивала за поп и рок музика „София“ и др.

Въвеждането на задължителни квоти за национална музика чрез законодателството е инструмент за съхраняване на националната идентичност и защита на националния интерес и се е доказало като ефективна практика в много европейски държави.

Подобни квоти са въведени в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Холандия и Украйна.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

I.      Основания за законодателната инициатива

С навлизането на чуждоезиковата музика в България се забелязва намаляването на излъчването в националния телевизионен и радио ефир на българска музика. Законопроектът цели тази тенденция да не се задълбочава, а с въвеждането на новите изисквания да се защити българската музика.

 II.    Заинтересовани групи

Инициативата ще засегне пряко всички български граждани, които са потребители на тези услуги, така и авторите на български музикални произведения.

III.    Анализ на разходите и ползите

Законопроектът не предвижда разходи за държавата и за засегнатите лица. Като полза може да се посочи засилване на излъчването на българска музика.

IV.    Административна тежест и структурни промени

        С приемането на законопроекта не се предвиждат административни промени като закриване, сливане или създаване на нови административни  структури. Не се предвижда и въвеждане или изменяне на регулаторни режими и такси.

V.     Въздействие върху нормативната база

Законопроектът не предвижда изменения в други нормативни актове.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО