"Болните" служители ги чакат внезапни проверки и глоби

Редовни и внезапни проверки, връщане на пари и допълнителни финансови глоби, контрол както от страна на работодателите, така и от страна на граничните служби. Това са част от предложенията на правителството как да се реши проблемът с фалшивите болнични листове в страната.

Пакетът включва 20 мерки, като до два месеца се планира да бъде изготвен правилник с нови отговорности на регионалните съвети от местните здравни инспекции. Идеята е те да могат да упражняват контрол върху издаваните болнични листове и да установяват кои от тях са фалшиви, пише в. „24 часа“. Въпросните предложения се планира да бъдат обсъдени с работодателите и синдикатите на следващия Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Регионалните съвети вече ще имат право да разпореждат извършването на планирани и внезапни проверки за спазване на определения в болничния лист режим на лечение, според предложенията. Инспекциите ще се правят и по сигнали от граждани и шефове. Ако болният трябва да се лекува в лечебно заведение, а лежи на плажа, ще трябва да върне парите за целия период. Освен това представителите на съветите ще проверят здравословното му състояние при друга лекарска комисия. Ако се докаже, че не е болен, злоупотребилият ще бъде глобяван.

Министерството на здравеопазването пък ще възлага проверки от агенция “Медицински надзор” как се поддържа документацията за здравното състояние на работещите. Освен това ще се създаде и информационна система за контрол и мониторинг на решенията за болнични в реално време. Целта е бързо да се хващат измамите.

Здравното министерство пряко ще наблюдава санкциониращата дейност на местните здравни инспектори. Сега такива санкции се налагат изключително рядко и по този начин се губи дисциплиниращият ефект върху органите на медицинската експертиза.

В отчетните документи ще бъдат въведени полета, в които да се записва номерът на болничния лист. Целта е да се правят контролни справки от компютрите.

Предложените от правителството мерки съдържат и точка, според която издаваните занапред болнични да са по-кратки. Продължителността на временната неработоспособност с болничен лист от лекарска комисия се понижава от 30 на 20 дни. Дните, през които е възможно даден служител да е в отпуск по болест без прекъсване, се намаляват от 180 на 120.

След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването ще се ходи на ТЕЛК. Заложено е да не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 360 дни.

Максималната продължителност на болничните от личен лекар, а не от лекарска комисия, пък се понижава от 14 на 7 дни. Ако за това време служителят не оздравее и му трябва още болничен, то ще трябва да отиде отново при линия си лекар. За една година джипито ще има право да предписва до 20 дни с прекъсване.

В Закона за здравето ще се създадат текстове, с които ще могат да се оспорват и болнични, издадени от личните лекари. Досега бе възможно да се оспорват само тези от лекарските комисии.

Националният осигурителен институт (НОИ) и работодателят няма да плащат обезщетение, ако призован болен не се яви пред лекарска комисия. Освен това за профилактични прегледи вече няма да се издава болничен, а служебна извинителна бележка от лекаря, в която ще се посочва часът на явяването и на приключването на изследването или прегледа.

Работодателите също ще бъдат включени в интегрираната информационна система, за да получават информация в реално време, ако на техен служител бъде издаден болничен лист. Така при съмнение, че става въпрос за фалшификация, те веднага ще могат да обжалват документа.

Листът да се подписва и от лекар, с когото работодателят има сключен договор, е още една от мерките срещу злоупотреби. Дадена компания може да сключи договор с лечебно заведение, в което да изпраща за повторна експертиза своите служители, но това ще става само с личното им съгласие.

Гранична полиция пък ще докладва веднага на НОИ, ако даден човек напуска България, докато е в болнични. За целта граничарите също ще имат достъп до системата.

Предложенията за справянето с фалшивите болнични целят да се намали рекордната сума, изплащана за обезщетения по болест, които в момента са в размер на 463 млн. лв. Анализ на НОИ установи, че през 2010 г. са издадени 1.5 млн. болнични листове, докато през 2018 г. те са скочили до 2.2 млн. броя.

В петък стана ясно, че държавата отказва да поеме плащането на първите 3 дни от болничния, както искаше бизнесът. Работодателските организации обаче категорично не приемат компаниите в България да продължават да плащат първите 3 дни от болничните. Именно затова предложиха компромисен вариант – тази година държавата да поеме 3-ия ден, а догодина и 2-ия. Държавата обаче също не иска да плаща за първите три дни, тъй като това би струвало допълнителни 200 млн. лв. от бюджета.