Пръст от гроба на хан Кубрат пристигна в Кърджали

Три стъкленици с пръст от гроба на хан Кубрат донесе археологът Николай Овчаров в Кърджали.

Реликвите бяха връчени на представителите на три знакови институции в града, но ще се съхраняват в манастирския комплекс „Успение Богородично" при енорийския свещеник Боян Саръев, предаде БГНЕС.

Професор Николай Овчаров се завърна от Украйна, където край село Малая Перещепина, на 80 километра от Полтава, се намира гробницата на хан Кубрат.

Преди 10 години там е изграден паметник, а Организацията на българите по света е дала идеята за строителството на мемориален комплекс на това място.

Стойността на проекта надхвърля 100 000 евро, в центъра ще остане паметникът, а около него ще се изгради подобие на пръстена на хан Кубрат.

Започва и кампания за набиране на средства, като за целта през тази година е учреден Международен благотворителен фонд „Хан Кубрат" с председател проф. Георги Чирков.

Неотдавнашното посещение на българската група е по повод 100-годишнината от откриването на гробницата на българския владетел.

„Правя всичко възможно именно в църквата на отец Саръев да съберем повече мощи и реликви. Тук се пазят частици от Светия кръст и мощи на светец, открити при разкопките на Перперикон, а сега нося от далечна Украйна пръст от гроба на хан Кубрат. Владетелят сам по себе си е изключително интересен, известно е, че към 630 г. посещава Константинопол, където приема християнството и получава титлата Патриций," разказа проф. Николай Овчаров.

Той припомни как през далечната 1912 г. в царски времена две овчарчета си играли на пясъците край селото, изведнъж едното от тях е пропаднало. Оказва се, че детето е паднало в сребърна делва.

Местните хора започват да копаят и откриват несметни количества сребро и злато. Докато пристигнат властите и археолозите, доста от находките са били изнесени, но все пак събраното е 25 килограма злато и 50 килограма сребро.

„Това са повече от 800 предмета, това съкровище е най-голямото от 7 век, откривано в Европа и Азия," подчерта проф. Николай Овчаров.

Богатата колекция се намира в Ермитажа, но дълги години не е бил идентифициран човекът от гробницата.

„Кубрат беше само една от хипотезите допреди 25 г., когато д-р Вернер Зайд от Виенския университет и германският професор Йоахим Вернер успяха да разчетат монограмите върху два пръстена, изписани на гръцки език. Това беше голямата сензация – на единия пише Кубрат, а на другия – Органа, който е чичото на Кубрат, предшественикът на престола на Велика България. Няма съмнения, че пръстените са били изработени в Константинопол по поръчка на хана и са свързани с приемането на християнството и титлата Патриций. Той е един от първите варварски вождове, получил тази титла," разказа още археологът.

Той посочи, че при село Вознесенка в Запорожието се намира и гробът на хан Аспарух, създателя на Дунавска България, и там също ще се изгради паметник.

Отец Боян Саръев заяви, че с огромно удовлетворение приема стъкленицата с пръстта от гроба на хан Кубрат.

„Това е знак, а ние винаги ще търсим първоизточниците на българския род и на християнството, ще черпим сили от българската история, от нашите ханове и царе. Пръстта ще бъде съхранявана до реликвария с частиците от Божия кръст, макар Кубрат да не е канонизиран за светец, той е такъв за всички българи, това е национално-патриотична реликва," посочи още отец Боян Саръев.