АЕЦ „Белене“ може да се строи изцяло с руски пари

Британската банка HSBC, която е консултант на българското правителство по проекта за строеж на АЕЦ „Белене“, проучва възможността бъдещата централа да се финансира изцяло от Русия, съобщи енергийният министър.

Според Трайчо Трайков, цитиран от Дарик Радио, консултантът по проекта за АЕЦ „Белене“ ще направи анализ на възможността за изцяло руско финансиране на строежа на централата.

По думите на енергийния министър Трайчо Трайков, ако това не стане, тази възможност винаги ще бъде поставяна на масата от руска страна като основа за натиск.

Съдбата на проекта „Белене“ продължава да е неясна, след като българската Национална електрическа компания (НЕК) и руската държавна компания „Атомстройекспорт“, част от „Росатом“, все още не успяват да се споразумеят за цената и по други спорни въпроси.

„Алтернативата за руско финансиране винаги стои някъде отстрани, винаги служи като натиск да се пита защо нещо не се случва. Ние сме длъжни да изследваме тази възможност и да постигнем възможно най-добри резултати по нея. Втората причина е, защото ние искаме от консултанта да ни покаже при какви условия проектът би могъл да е печеливш с наличните възможности за финансиране. Това ще бъде и много по-добра основа за привличането на инвеститори в капитала на проекта“, каза Трайков.

От подписването на договора за строеж на АЕЦ „Белене“ през 2008 г.  до момента руската държава, включително в лицето на Владимир Путин като президент и премиер, многократно предлагаше на България да финансира строежа на централата частично или изцяло, чрез закупуване на дял или чрез заем.

Тези предложения бяха отхвърлени и от кабинета „Станишев“, и от кабинета „Борисов“, който пък се опитва да намери чуждестранен стратегически инвеститор за „Белене“, след като през 2009 германската компания RWE се оттегли от проекта. През есента на 2010 г. френската компания „Алтран“ и финландската „Фортум“ подписаха незадължаващ документ с НЕК. Засега обаче нито една от тези компании не е оповестила инвестиции в АЕЦ „Белене“.

Междувременно Сърбия заяви интерес пред българските власти за закупуване на дял от бъдещата централа от 5–10%. Тази идея обаче все още не е получила развитие.

В края на миналия месец Националната електрическа компания и руската „Атомстройекспорт“ подписаха четиринадесетото поред допълнение към основния договор за проекта „Белене“, с което удължиха срока за сключване на окончателно споразумение до края на март следващата година.

През месеците дотогава работни групи от двете страни ще продължат работата по приключването на пазарното проучване. Ще бъде изяснен и моделът за финансиране на проекта, според доклада на консултанта HSBC, уточни Трайков, като добави и че предстоят да се видят и резултатите от стрес-тестовете за функциониращи централи на територията на Европейския съюз, които се очаква да бъдат окончателно оповестени през декември.

В началото на октомври българската Национална електрическа компания (НЕК) заведе съдебен иск в Женева срещу руската атомна компания „Атомстройекспорт“ заради забавени плащания по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“.

Искът е внесен в петък в съда в Женева, като министърът поясни в интервю за БНТ, че все още не е ясно кога ще бъде насрочено делото.

В края на юли „Атомстройекспорт“, дъщерно дружество на руската държавна компания „Росатом“, заведе иск срещу НЕК в Международния арбитражен съд в Париж на стойност 58 млн. евро заради отложени плащания за работата си по двата атомни реактора в Белене.

В отговор на това от НЕК обявиха, че са готови да заведат дело за 61 млн. евро срещу руската страна по договора с мотива, че оттам са закъснели с плащанията по изкупуването на старо оборудване за централата на обща стойност около 300 млн. евро.

В този смисъл заведеното в Женева дело се явява контраиск срещу съдебната процедура, започната от „Росатом“, въпреки че по-рано от Министерството на икономиката и енергетиката отрекоха действията на НЕК да са контрареакция срещу това.

Тогава министърът на икономиката потвърди, че руската страна е готова да предостави цялата сума, необходима за финансирането на „Белене“. Той обаче обясни, че все още не се е стигнало до уточняване на крайните параметри на финансирането, като например срокът за изплащането на заема, лихвата и т.н.

Строителството на атомната електроцентрала „Белене“' започна още през 1980 г., но в началото на 90-те години проектът беше замразен поради липсата на финансови средства и протестите на еколози.

По време на визитата на тогавашния руски президент Владимир Путин през януари 2008 г. , България и Русия сключиха договор за изграждането на два ядрени реактора в Белене от „Атомстройекспорт“ на стойност 3.997 млрд. евро.

През септември същата година министър-председателят при управлението на „тройната коалиция“ Сергей Станишев даде формален старт на проекта, като към края на годината германският енергиен гигант RWE беше избран за стратегически чуждестранен инвеститор в новата електроцентрала.

През зимата на 2009 г. обаче проектът на практика отново беше замразен, след като германската компания, която трябваше да инвестира 2 млрд. евро срещу 49% дял от АЕЦ „Белене“, се оттегли от проекта.

Заради поетите ангажименти София дължи ежемесечно на Москва по 5 млн. евро, които от януари така и не плаща, обясни за „Дневник“ източник от икономическото министерство. В края на миналата година беше избран консултант по проекта – британската банка HSBC, която трябва да се произнесе доколко изграждането на централата ще бъде ефективно и рентабилно за България, коментира още ежедневникът.