Израел може да нападне Иран до дни заради ядрената програма

Израел може да нападне Иран в близките дни, съобщиха израелски медии. Според тях еврейската държава може да вземе решение за превантивен удар по иранските ядрени обекти в най-скоро време.

Медиите в Израел, цитирани от Би Ти Ви, коментират, че Тел Авив изпраща този сигнал към световната общност все по-настойчиво. Според източник от израелската управляваща коалиция сега е най-подходящият момент за провеждането на ефективна военна операция.

Според разузнавателните данни още през пролетта на следващата година Техеран ще получи възможност за създаването на атомна бомба. За да спре този процес, Тел Авив смята да се възползва от предизборната ситуация в САЩ. Според израелските политици в навечерието на ноемврийските избори президентът Барак Обама няма да може да откаже помощ на своя стратегически съюзник.

Медиите припомнят, че през тази седмица безпрецедентно твърди изявления по адрес на Иран направиха няколко представители на израелското правителство, а силовите ведомства последователно рапортуваха за готовността си за война, като за първи път описаха възможния ход на военните действия.

Според израелския министър на гражданската отбрана Израел е подготвил населението си за евентуален конфликт, който може да трае 30 дни на няколко фронта едновременно.

"Няма никаква причина за истерия. Никога преди вътрешният фронт не е бил толкова добре подготвен", заяви министърът пред в. "Маарив".

"Мога да твърдя с най-голям авторитет, че днес всеки знае точно какво трябва да прави", каза още министърът в оставка, имайки предвид разпределянето на задачите между различните власти, натоварени със "защитата на тила", т.е. сектори на концентрация на гражданското население извън бойните зони в период на война.

Вилнай уточни, че за момента е осигурена антихимическа и бактериологична екипировка за над половината от израелското население. Армията също изпробва система за известяване чрез есемеси за предупреждаване на населението в случай на ракетни нападения.

В последните седмици, особено след терористичния акт в Бургас от 18 юли, при който бяха убити петима израелци и един българин, израелският премиер Нетаняху засили реториката срещу Иран, като дори обвини Иран заедно с проиранската групировка „Хизбула" за атентата в България.

Редица западни страни начело със САЩ и Великобритания, а и Израел са особено разтревожени от вероятността Иран да се сдобие с ядрено оръжие чрез ядрената програма, развивана от Техеран вече десетилетие, която официално е „за мирни цели".

Според Международния договор за неразпространение на ядреното оръжие от 1970, по който Иран е страна, съществуващите по онова време ядрени сили – САЩ, Русия (СССР), Китай, Франция и Великобритания, са признати, а останалите страни имат право на граждански ядрени програми за производство на електричество и научни цели.

В същото време обаче така оформеният режим на неразпространение може да бъде пробит по подобие на направеното от Северна Корея, която след развиването на мирна ядрена програма, през 2003 г. създаде собствени атомни бомби и едностранно се оттегли от Международния договор за неразпространение – ход, който не можа да бъде предотвратен от инспекциите на Международната агенция за атомна енергия.

Заради смятания на запад за „международно агресивен" режим в Ислямската република Иран, САЩ обмисля от няколко години дали да нанесе превантивен удар по обекти от иранската ядрена пограма, които могат да бъдат осъществени съвместно с главния американски съюзник в Близкия изток – Израел.

Подобни превантивни удари върху ядрените програми на държави с диктаторски режими вече са били провеждани от Израел срещу иракския реактор „Осирак" през 1981 г. (Операция „Вавилон") и срещу сирийски реактор (Операция „Орчард" , т.е. „Овощна градина") през 2007 г. И двете операции трайно унищожиха ядрените програми на Ирак на Саддам Хюсеин и на Сирия.

Израел е давал индикации и преди, че може да предприеме удар срещу ядрените съоръжения на Иран дори и без американска подкрепа, защото смята заплахата от ирански ядрени оръжия за „екзистенциална", най-малкото заради риториката на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, който редовно говори за „изтриване на Израел от картата".

Остава под въпрос обаче доколко израелците биха имали успех сами в подобна операция, тъй като иранските цели са на по-голямо разстояние, страната е с планински релеф, а ядрените инсталации са пръснати на няколко места и са дълбоко под земята.

Политическите последици от подобен въздушен удар остават твърде неясни, въпреки че през 2010 г. американски секретни документи, публикувани от „Уикилийкс", разкриха, че арабските държави в региона също се смятат за заплашени от иранската ядрена програма и поне тайно биха одобрили въздушен удар на САЩ или Израел срещу иранските ядрени обекти.