"Алфа рисърч": Разликата в електоралната подкрепа между ГЕРБ и БСП се стопява

Съществени щети върху образа и доверието към ГЕРБ във важен политически момент. Това констатира регулярното национално представително проучване на "Арфа рисърч", цитирано от БТА. Проучването е направено от 22 до 26 март сред 1011 души и е съвпаднало по време с разкритията за придобити от властимащи на различни позиции евтини апартаменти и подадените в тази връзка оставки. Началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри - 10.3 на сто са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите и смятат, че това е предизборна атака от страна на опозицията. Според 66.6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3 на сто) също споделя това мнение. 

Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов (28 на сто доверие срещу 43 на сто недоверие). 

Разликата в електоралната подкрепа между ГЕРБ и БСП се стопява и вече е под 1 на сто, сочи още проучването. Ако евроизборите бяха днес, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП.

Според анализаторите сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от три фактора: лек спад от около 1.5 на сто на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия, мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната й тежест при по-ниска избирателна активност. 

Сред лидерите на основните политически сили Корнелия Нинова бележи ръст от 4 на сто, стигайки до 23 процента. С 3 процента увеличава рейтинга си Красимир Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров - с по 2 на сто. "Демократична България" с вот от 5.1 на сто е все още малко под бариерата от 5.88 процента, необходима за спечелването на мандат.

Партиите от коалицията „Обединени Патриоти”, които в рамките на настоящото проучване са измервани поотделно, постигат следните резултати: ВМРО- 4.1 на сто, НФСБ - 2.2 процента, Атака - 2.1 на сто от решилите да гласуват. Така, като партия с най-голям шанс за излъчване на евродепутат се очертава ВМРО, но това ще зависи до голяма степен от способността й да привлече част от вота на останалите националистически формации. 

Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на март получава положителни оценки от 51 на сто от българските граждани, срещу 15 на сто отрицателни.

Народното събрание е "застинало" на 8 процента одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59 на сто.

Според данните позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта - от 17 на сто на 13 процента, отрицателното нараства до 52 на сто, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.

Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красен Кралев. 

Социолозите коментират, че липсата на реални дебати по европейските теми и по позицията на България в тях, както и текущите скандали, имат за ефект силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март, 35 на сто от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.

Огромното мнозинство от 84 на сто от пълнолетните жители на страната одобряват идеята за законово регламентиране на задължително основно образование вместо заложеното към момента в Конституцията училищно обучение до 16-годишна възраст,  показват още данните.  Подкрепено от мнозинството българи е и предложението за спиране на всички видове помощи на родители, чиито деца не посещават училище (65,8 на сто). Въвеждането на санкция обаче среща и значим дял противници - 29 на сто, смятат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, а 5 процента -  че помощите въобще не трябва да се обвързват с посещаването на училище. 

Притеснения, че подобна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро социално и материално положение от големите градски центрове. Категорични противници на мярката пък са представители на уязвимите социални групи.

В българското общество доминира очакването за негативно влияние на Brexit - върху самата Великобритания, върху ЕС като цяло и върху България. Тази обща оценка, заедно с факта, че всяко пето домакинство вижда пряк риск за себе си, защото има близки в Обединеното кралство, карат 54 на сто от българите да се обявят категорично против напускането на Великобритания. Мнението, че тя трябва да напусне ЕС споделят 15 на сто.

Несъстоялият се на 29 март "развод" между ЕС и Великобритания консолидира проевропейската ориентация на българина, коментират социолозите. За 63 на сто членството ни в ЕС е без алтернатива. На обратната позиция са едва 8 процента. 

Проблемите около Brexit са пример за ползите от членството и мнозинството от 61 на сто подкрепят позицията за повече взаимни отстъпки между държавите в името на по-силен ЕС, срещу 39 на сто, според които националните интереси трябва да бъдат твърдо отстоявани, дори с риск за отслабване на ЕС. 

Умерените, системни партии пък се припознават като способни да постигнат по-сплотен Европейски съюз и в съотношение 2:1 са предпочитани от българските избиратели пред популистките и противопоставящите се на политическия елит формации. Така, въпреки някои негативни настроения срещу конкретни решения на ЕС, като т.нар. пакет "Мобилност", например, потенциалният евроскептичен вот остава ограничен и без консолидираща го политическа сила в сравнение с други страни членки, отбелязват анализаторите.