Димитър Бечев: Руските мечти за газопроводи са кошмар за Европа

Димитър Бечев: Руските мечти за газопроводи са кошмар за Европа
A A+ A++ A

Сега Русия може да използва друг голям проект – „Турски поток“ – за да задълбочи влиянието си в задния двор на Европа. Тръбопроводът, който преминава през Черно море между Русия и Турция, бе открит миналата година, а първите доставки на газ се очакват към края на тази година.

„Турски поток“ е търговски и геополитически успех за руснаците. На търговския фронт тръбопроводът спомага за затвърждаването на позицията на „Газпром“ в Турция, втория по големина клиент след Германия. От геополитическа гледна точка тръбопроводът заобикаля Украйна и задълбочава стратегическото партньорство на Русия с Турция в момент, когато връзките на Анкара с дългогодишните съюзници от двете страни на Атлантическия океан се изчерпват.

„Турски поток“ може да засили позициите на руския президент Владимир Путин и на Балканите. Във втората си фаза, ако Путин си проправи път, тръбопроводът ще транспортира 15.75 млрд. куб. м. газ през България и след това в Сърбия, Унгария и Австрия.

Не е тайна, че Кремъл упражнява натиск в задния двор на ЕС. Но често обсъжданите методи – пропаганда, дезинформация и разузнавателни операции – бледнеят в сравнение с неговите дейности в енергийния сектор. Кремъл се е провалял невероятно в усилията си да попречи на присъединяването на страни като Черна гора и наскоро преименуваната Северна Македония към НАТО. Способността му да кооптира политиците и бизнесмените, като вади доходоносни инфраструктурни договори и печалби от въглеводороди пред тях, е несравнима.

Европа отговаря твърдо. Тъй като „Турски поток“ ще преминава през територията на страни-членки на ЕС, „Газпром“ трябва да го приведе в съответствие с европейските антимонополни правила. Тези правила, до голяма степен изработени след като Русия беше спряла доставките на газ за Украйна през 2009 г., са насочени към диверсификация на енергийните доставки, за да се избегне зависимостта от Русия. Едно такова правило, че енергийните компании не могат едновременно да притежават транзитна инфраструктура и да продават газ през нея, представлява особено предизвикателство за Москва.

Ето защо Путин ухажва партньори за „Газпром“ на Балканите. По време на посещението си в Сърбия през януари Путин подписа договора за съвместно предприятие между “Газпром” и “Сърбиягаз”, сръбската държавна газова компания, за да построи 400 км. тръба. А през март руският премиер Дмитрий Медведев се отправи към България, за да договори още 480 км. Там държавната фирма “Булгартрансгаз” ще придвижва изграждането и експлоатацията на „Турски поток“. Но “Булгартрансгаз” ще трябва да събере около 1,6 млрд. долара, за да направи това. Русия няма да предостави парите (твърди, че България ще получи достатъчно печалба от транзитните такси и продажбите на газ от „Газпром“, за да направи проекта изгоден). Българското правителство заяви, че може да вземе част от парите от Брюксел, но това едва ли ще се случи.

ЕС може да е готов да позволи на Берлин да наруши антимонополните правила за “Северен поток-2” – Русия ще притежава тези тръбопроводи и газа в тях, но Берлин твърди, че проектът ще бъде частен, но в същото време изглежда е готов да бъде по-строг в прилагането на своя закон на Балканите. Например, Брюксел може да постави на Сърбия условие за сключване на сделка, при която “Газпром” ще контролира 51% от “Турски поток“. Въпреки че Сърбия все още не е член на ЕС, тя преговаря за присъединяването си. Енергийната общност, базиран във Виена контролен орган, която има за задача да приведе законодателството на страните кандидатки в съответствие с европейските правила, вече предупреди, че плановете за „Турски поток“ нарушават правилата на ЕС. Т.е. Сърбия може да рискува да забави преговорите си за членство.

За да смекчи нещата с Европа, българският премиер Бойко Борисов заяви, че „Турски поток“ ще бъде само един тръбопровод, който ще влиза в нов Балкански газов хъб, който също ще се захранва от доставки от Азербайджан и офшорни полета в Черно море. По този начин, твърди той, Балканският газов хъб всъщност ще спомогне за разнообразяване на енергийните доставки. За негово съжаление, Медведев и изпълнителният директор на „Газпром” Алексей Милер пренебрегнаха неговата идея. Те не искат България да може да смесва и препродава газ чрез подкрепена от ЕС търговска платформа. В резултат на това на Борисов ще бъде трудно да очаква изключение от регламента или финансова помощ от Европейската комисия. С други думи българският данъкоплатец ще бъде този, който ще отговаря за рисковете.

София има един коз в преговорите си с Русия. Съгласно настоящия договор на „Газпром“ с България, той е длъжен да плаща на България транзитни такси за транспортиране на газ през страната до 2030 г. При сключването на тази сделка повечето газ идва от т.нар. Трансбалкански тръбопровод, който е свързан с Украйна. „Турски поток“ прави този маршрут, който работи от 80-те години на миналия век, излишен. Българското правителство може да съди „Газпром“ за обезщетение за загубени приходи от транзитни такси. За да избегне плащането на стотици милиони, Путин ще трябва да предложи някои отстъпки на Борисов, включително и гаранция, че Русия ще направи перспективно икономическото удължаване на „Турски поток“ в Европа.

Сърбия и Унгария би трябвало да могат да се присъединят към България, за да окажат натиск върху Русия. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Борисов, разтревожен от склонността на Кремъл да предизвиква неприятности във вътрешната политика, не желае да поема рискове в отношенията с Москва. Сърбия има свои специални отношения с Путин, международен съюзник от голямо значение по най-важните въпроси като Косово. По същия начин Виктор Орбан желае да подхрани собствените си политически и икономически връзки с Русия. Накратко, Путин има много възможности да разделя и владее.

Дали България, Сърбия и други ще се включат ще бъде лакмусов тест за естеството и дълбочината на връзките им с Русия. Засега те вярват, че могат да намерят начин да работят с Русия, без да влизат в конфликт с Европейската комисия и закона на ЕС. Кой може да ги обвинява? Те видяха, че големите страни от ЕС, като Германия, също играят тази игра. Но за разлика от Германия, те нямат правомощието да променят правилата или да правят политически компромиси в Брюксел. Освен това Русия не е в настроение да предлага на източноевропейските страни, на които гледа като на подчинени, печалби. Финансовият и политическият риск по този начин ще се приземят директно върху страни като България и Унгария. И ако не играят добре картите си, те ще изразходват оскъдните ресурси за гигантски начинания със съмнителна доходност за всички, с изключение на Русия.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Политика
Последно от Политика

Всички новини от Политика »