Българите все още се притесняват да оказват първа помощ

Липсата на съвременна статистика за това какво е отношението на обществото към темата за оказване на първа помощ, както и каква е степента и мащаба на обучените по първа помощ хора, кара Фондация "Първите три минути", Училище по първа помощ и FirstAidbg.com да изготвят проучване по въпроса.

"Ние искаме да получим реални данни. Проучването е разделено в четири секции. Първата е демография, втората - пол, образование, години. Третата секция е по отношение на изкуственото дишане и сърдечния масаж - питаме хората дали знаят какво е и как да го използват. Следващата секция е за употребата на автоматичен външен дефибрилатор. За самата първа помощ - дали са преминавали обучение. Идеята е да съберем достатъчно данни, които да бъдат представени и на европейско ниво", каза пред ФАКТИ Андриан Георгиев от Брайт Маркетинг Рисърч, който е европейски шампион по Първа долекарска помощ.

Участие в проучването може да вземате тук.

Първата му среща с първата помощ е била когато е бил едва на 13 години като ученик. 

Оттогава той не брои ситуациите, в които му се е налагало да окаже първа помощ, но си спомня за няколко сериозни кръвотечения от нос и епилептични припадъци.

"Имаме и идеята за образоване на журналисти, например няма такова нещо като "гълтане на език", той просто се отпуска и корена му запушва дихателната тръба - това се нарича "пропадане на езика" или "пропадане корена на езика". Не се бърка в устата на човека да се вади език, получава се с едно отвеждане на главата назад и повдигаме брадичката нагоре - така езикът отпушва дихателната тръба", обясни Георгиев.

В екип от осем души той провежда курсове за оказване на първа помощ на възрастни (над 8 години) и ориентиран към бебета и деца - той е ориентиран към млади родители.

"Най-бързите линейки в Европа пристигат между 5 и 8 минути във Виена и Лондон. За София е над 20 минути. Ако на човек му спре сърцето да работи, спира да диша, спира да постъпва кислород в мозъка и след 3 минута настъпват необратими процеси. Т.е. този човек може да загине два пъти и половина, докато го гледаме и чакаме линейка. Обясняваме на хората да не се притесняват да помагат, защото няма какво по-лошо да се случи на човек от това да загине, всяка една мярка по-скоро би дала шанс на този човек да бъде съживяем, когато линейката пристигне", коментира Георгиев.

"Над 67% от хората са минавали курс по първа помощ само веднъж и то по време на кандидат-шофьорския си изпит. Статистиката обаче показва, че до третия месец в паметта ни остава само 50% от това, което сме разбрали. На шестия месец остават 30%, затова е добре всяка година да се минават опреснителни курсове", уточни Андриан Георгиев.

"В Европа поне 30% от населението е обучено, има страни като Германия и Норвегия, където процентът е много по-висок. Някои казват, че у нас 15-19% са обучени, но няма източник на тези данни, по какъв метод са получени тези данни. Ако това е напълно вярно, процентът е твърде нисък", коментира той.

"Правили сме обучение на деца от 7 до 12-годишна възраст. Те нямат страх, но имитират това, което виждат и много добре им се получава", сподели Георгиев.

"Ние имаме три каузи: популяризиране на уменията за кардиопулмонална ресусцитация и автоматичен външен дефибрилатор сред хората без медицинско образование, осигуряване на автоматични външни дефибрилатори на обществени места за животоспасяваща ранна дефибрилация при сърдечен арест и поставяне на първи автоматичен външен дефибрилатор във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", допълни той.