Непознаването на закона не извинява никого (извън България)

Непознаването на закона не извинява никого (извън България)
A A+ A++ A

Ignorantia legis neminem excusat, или "непознаването на закона не извинява никого".

Според необоримата презумпция завещана от римското право, незнанието на фактите би могло да е оправдание, но не и незнанието на законите.

Дали не може на България да бъде позволено да се отклони от правилото?

И защо в максимата не се споменава нищо за незнанието на законотворците?

Според изследване на "Юридически Барометър", гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на състоянието на правния ред в България, законодателството ни се разаства и изменя със застрашителни темпове.

За за първите шест месеца на 2011 г., Народното събрание е приело 89 закона, или средно по 14-15 на месец.

От новоприетите закони, 9 са чисто нови, 55 са изменения и допълнения и 25 са ратификации, като 22 от общо 89-те са били променяни повече от веднъж за периода януари-юли 2011.

Законът за Министерството на вътрешните работи е бил променян 4 пъти през това време, а Кодексът на труда 3 пъти.

38 от 89-те новоприети закони са претърпели промени през предходния 6-месечен период.

Проучването показва още, че за времето януари-юли 2011, администрацията е издала над 400 нови подзаконови актове или промени в съществуващи, което означава повече от 2 изменения за ден.

Според анализа, правният хаос се дължи на две тенденции - ненужната специализация на законите и последващото раздробяване на уредбата, както и ширещата се практика да се оставят основни положения за доуреждане чрез подзаконови нормативни актове.

В резултат, важни обществени отношения се регулират чрез правилници и наредби, които се пренастройват според нуждите на администрацията.

Бързо променящото се и десистематизиращо се законодателство създава среда на нестабилност и непредвидимост в ключови сфери като търговия, данъци и счетоводство, здравеопазване, социално осигуряване, образование, вътрешен ред, отрбрана, и др.

Лабилната и хаотична правна рамка възпира или гони инвеститори, показва неспособността на държавата да наложи върховенството на закона и да се грижи за обществения ред, и поставя под въпрос компетентността и добросъвестността на нормотворците.

Толкова що се отнася до законите, които, извадени в подобна статистика, сами предполагат непознаването си.

На база на гореспоменатите данни, Даниел Вълчев, ръководител на проекта, изчислява, че за петте години, за които се придобива магистърска степен по право, се приемат около 5000 различни нормативни акта, 1000 от тях съвсем нови.

Встрани от изследвнето, студентите споделят, че нерядко вземането на двусеместриален изпит включва смяна на уредба, учебници и изисквания.

Това прави учащите, ако не изцяло незнаещи, то поне значително объркани от непрекъснатия поток от важна    информация.

Дори за специалисти в съответните области е трудно да останат в крак с промените, а обикновеният гражданин изначално е вдигал ръце и отказва да следи пряко касаещи го положения.

От негова гледна точка, не си струва да полагаш усилия да вникнеш в криптирания език на наредби, правилници и прочее, при положение, че, така или иначе, ще - как беше според справката - се променят два пъти на ден?

Дали в такъв случай презумпцията за оправдателната сила на незнанието да не се адаптира за нашите ширини?

Предвид тиктакащата законодателна бомба?

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »