Фондация „Българска памет“ и Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) представиха резултатите от финализирането на първия етап от своя съвместен проект „Изследване на еврейската емиграция през и от България и Балканите в годините на Втората световна война (1939-1945)“.

Проектът бе представен на пресконференция от екипа, осъществил изследването в лицето на доц. д-р Върбан Тодоров (ДАА), Иванка Гезенко (ДАА), Димитър Григоров (СУ „Св. Климент Охридски“), както и от човека, инициирал и финансирал научното изследване, д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет“.

Изследването представя задълбочен анализ на механизмите на преминаване на бежанските потоци от евреи, спасяващи се от континентална Европа през и от България и Балканите. То поставя акцент не само върху усилията на няколко български дипломати, подпомогнали преминаването на евреи през България, но разкрива цялостната картина на преминаване на еврейски бежанци през страната ни в годините на Войната.

Доц. д-р Върбан Тодоров подчерта, че България не само не изостава от новите тенденции за разглеждане на съдбата на евреите в транснационален и трансграничен контекст, включващ опитите за преминаване на евреи-бежанци групово или поединично от Европа през територията на всяка страна, а че се очертава като една от водещите държави в усилията за изследване на тези процеси.  

Извличането на данни от визовите документи на евреи, опитали се да преминат през територията на България, води учените до идеята за създаване на интернет страница с архивни материали за еврейската емиграция през и от България и Балканите както и пълен поименен списък на всички лица от еврейски произход, които са правили опит да преминат през страната ни, независимо дали им е била разрешена виза за влизане или не. Към момента на сайта са качени над 9000 сканирани изображения на документи, а броят им постоянно нараства.

Това е от огромно значение за всички пръснати по света хора, които искат да проследят откъде и как са минали техните роднини и предшественици по пътя на своето спасение и да реконструират историята на отделните човешки съдби. Списъкът е достъпен тук.

 „Негласното затваряне на очи от страна на българската държава означава спасяване на човешки животи. И тук говорим за хиляди. Дори там където няма официална държавна политика има неофициално откриване на пътища, с които да се заобиколи нещо, с което не можем да се справим, в името на това да се спаси нечий човешки живот. Това е емблематично за българската държава. Искаме това да се запомни. Това виждам аз като резултат от изследването. Предстои обаче да се изкажем окончателно през януари месец, когато ще представим финалните резултати и анализите от всички проучени документи“, заяви на пресконференцията д-р Милен Врабевски.

Поради ценността на изследването на българските учени, проектът предстои да придобие още по-значимо международно измерение, тъй като към него са проявили сериозен интерес за научно сътрудничество от Мемориалния център на Холокоста, Будапеща.

Направеното проучване е резултат от дългогодишни дирения в българските архивохранилища, допълнени със сравнителен материал от архивите на Югославия, Румъния, Унгария, Израел, Яд Вашем и Турските републикански архиви. Значителна част от изследваните документи от български и чуждестранни архиви за първи път влизат в научно обръщение.