Над 1100 българи чакат за трансплантация

1140 души у нас чакат за животоспасяващи трансплантации, според здравните власти. В същото време едва около 30 пациенти са получили орган от началото на годината. В световния ден на донорството - 13 октомври, лекари от ВМА проведоха информационна кампания за донорството сред най-голямата мото организация в България Sofia Riders. Във форума се включиха и пациенти, преминали чернодробна трансплантация. Идеята е всеки българин да може да направи информиран избор в случай на донорска ситуация.

Вчера Съветът на Европа чества за 19-та поредна година Европейския ден на органното донорство и трансплантация. Целта е насърчаване на публичния дебат и подпомагане на близките за вземане на информирано решение в изключително тежките за тях моменти, което може да бъде животоспасяващо за чакащите трансплантация.

Във ВМА до момента са извършени чернодробни трансплантации на 63-ма пациенти. За година обаче операциите са единици, защото няма достатъчно донори на органи.

„Не се увеличава годишната база на реализираните трансплантации, именно защото няма достатъчно донори…  Този недостиг на донори не позволява ефективно лечение на нуждаещите се пациенти, спешните пациенти, за съжаление, ги губим”, обясни доц. Ивелин Такоров, ръководител на Клиника по коремна хирургия и част от трансплантационните екипи на ВМА..

Органите, които са ненужни вече на пациентите с мозъчна смърт, могат да спасят едновременно няколко човешки живота.

Любителите на високите скорости не са съгласни с квалификацията, която често им се дава, а именно „донори”. Статистиката показва, че за 11 години във ВМА няма нито един донор-моторист.

„Травмите при мотористите са сериозни и те не могат да бъдат донори, но вие знаете колко е дълга листата на чакащи, за съжаление, ние можем да бъдем... и търсещи органи”, обясни Мартин Райчев от организацията „Софийски мотористи”.

На срещата присъства и червената легенда Джони Велинов, на когото преди 11 години е направена чернодробна трансплантация във ВМА. Той успя да трогне аудиторията с личната си история и с емоциите, които е изпитал покрай интервенцията. Не можа обаче да опише с думи благодарността си към лекарите и близките на донора:

„Това не може да оцени, няма равностойност. Благодарение на тези хора живея втори живот. Всеки си мисли, че на него няма да се случи, но никой не е застрахован. Трябва да е ясно – един умира, но дава живот на трима-четирима други”.