Трето мнение: Евакуирането на израелците от България (след атентата в Бургас)

Трето мнение: Евакуирането на израелците от България (след атентата в Бургас)
Снимка: Ройтерс/Дж.П.
A A+ A++ A

В-к „Джерусален поуст“

От д-р Габи Барбаш, директор на медицинския център „Сураски“ в Тел Авив, който ръководи израелския екип, пристигнал в първите часове след атентата на летището в Бургас на 18 юли.

Превод: Дневник.бг

 

„Спешната нужда да има израелски медицински екип на място стана очевидна веднага след новината за взривен автобус с израелски туристи. Трудно беше да се получи точна информация за броя на пострадалите или за естеството на нараняванията им. Освен това се смяташе, че способностите на болничните служби не са адекватни за справяне със сложната ситуация на маса ранени и тежестта на травмите им в този курортен район“, разказва д-р Барбаш.

Прехвърлянето (на хората) от екипите за спешна помощ към болницата е било идеално. Персоналът правилно е оценил клиничната ситуация за всеки пострадал и незабавно е организирал евакуирането на тримата най-тежко ранени към болница в София. Това със сигурност е спасило живота им.

Подходящата организация на „Давидовия щит“ (израелският еквивалент на Червения кръст - бел. ред.) и „Сураски“ помогна за бързото сглобяване на група от парамедици, травматолози и специалисти по интензивни грижи, която отпътува за рекордните 5 часа след експлозията.

Бургаското летище бе затворено и работеше единствено за посрещане на нашите полети с медицинския екип.

На входа на терминала ни посрещнаха около 80 израелци от трите автобуса, които не бяха избухнали, но хората искаха да прекратят почивката си и да се върнат в Израел. Появата ни бе посрещната с аплодисменти, което по принцип се случва, когато израелските екипи пристигнат да помагат на сънародниците си в чужбина.

Кацнахме в Бургас около полунощ. Летището беше пусто и сякаш времето бе спряло след експлозията. Под седалките имаше кървави бинтове на местата, където бе оказана първа помощ, а отвън - близо до изхода на терминала, видяхме овъгления скелет на избухналия автобус.

Имаше разбираемо объркване на българските власти, които отговаряха за пропускането ни в страната при тези изключителни обстоятелства, но около час по-късно пристигна автобус за нас. След още малко чакане да се появи ескортът за сигурност срещу евентуални други терористи, чакащи отвън, отпътувахме към болницата, където бяха повечето от ранените.

На входа ни посрещна местният равин - когото вече бях видял да обяснява ситуацията по израелската телевизия - който ни предложи да ни заведе при пострадалите израелци.

Вместо това предпочетох първо да се видя с ръководството на болницата като благодарност за свършеното дотук и за да получа подходяща професионална информация за състоянието на хоспитализираните. Смятам, че е изключително важно да се създават преки канали за професионална комуникация, както и едно партньорство на уважение и сътрудничество - все неща, които са съдбоносни в такива деликатни ситуации.

Езиковата бариера се оказа по-сериозна, отколкото очаквахме. Почти никой не говореше английски, а малцината, които можеха, беше трудно да бъдат разбрани. Ситуацията беше спасена от млада жена, което перфектно говореше английски - тя ни срещна на входа и ни предложи помощта си.

Това е Калина Крумова и тя ни съпровождаше през цялата нощ и сутринта. По-късно разбрахме, че е на 27 години и е най-младият депутат в България. Калина е родом от Бургас и потеглила от София веднага след новината, за да помага с каквото може. В израелските медии тя стана известна като „Ангелът от Бургас“ и се надявам тя да бъде поканена в Израел като почетен гост, за да може страната да й благодари за помощта, оказана на ранените и на нашата медицинска делегация.

След като прегледахме всички ранени, установихме, че повечето травми бяха леки и средни, а след бързата реакция на местните колеги тримата тежко пострадали вече са транспортирани в столицата.

Първоначално персоналът и ръководството на болницата разбираемо бяха подозрителни и дори леко враждебни към това, което може би им е изглеждало като „израелците поемат ситуацията“. Но усилията ни да разсеем тези подозрения се отблагодариха и скоро наоколо имаше все повече усмихнати лица.

По изгрев истинска армада от линейки чакаше пред болницата, готова да откара пациентите до летището, където точно навреме бяха кацнали два израелски военни самолета Hercules. Всеки пострадал бе съпроводен от болничната стая до линейката от представител на „Давидов щит“ и разпитан в коя болница в Израел би искал да бъде откаран след пристигането. Тази информация бе предадена на контролния център на „Давидов щит“ в Израел, за да знае всяка линейка там накъде ще пътува.

Конвоят от линейки от болницата бе ескортиран от полицията, която разчистваше трафика. Много българи се бяха наредили от двете страни, сякаш за да поздравят израелците. По-късно научихме, че мнозина са пристигнали в болницата с готовност да дарят кръв за ранените. Припомниха ни също, че България е една от много малкото държави, противопоставила се на депортирането на своите евреи по време на Втората световна война.

На пистата беше вълнуващо да се гледа как военните екипи помагат на ранените. Българите, допуснати в зоната на сигурност на летището - сред тях и младата депутатка - бяха учудени колко далеч е готова да стигне Държавата Израел за своите граждани, пострадали от тероризъм. Те видимо бяха впечатлени, развълнувани и благодарни. Три часа по-късно самолетите бяха във въздуха с 34 пострадали израелци. По-малко от 24 часа след експлозията те бяха в израелски ръце и пътуваха към дома.

#Трагедия в Бургас #атентат #терористичен акт #Израел #Бургас #израелци #летище Бургас #Сарафово

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от България: поглед отвън
Последно от България: поглед отвън

Всички новини от България: поглед отвън »