Онкоболна пациентка не може да бъде орперирана заради липса на направления за специалисти

Онкоболна пациентка от столицата не може да се яви за операция за рак на дебелото черво в началото на октомври, защото личният и лекар е свършил направленията за специалисти още в началото на септември. Тези изследвания при трима специалисти ги изисква болничното заведение, където жената е избрала да се оперира. И болницата също не предлага варианти на пациентката. На нашето запитване Здравната каса отговори, че съгласно Рамковия договор болниците, които лекуват онкоболни следва да осигурят комплексност на лечението.

Освен казуса с липсата на нужните три направления 72-годишната онкоболна София Цонева трябва да разреши въпроса бързо и защото вече е провела лъчелечение на тумора и операцията не може да се отлага за друга дата. Преди да чуем обяснението на личният и лекар д-р Иван Николов от 6 ДКЦ в София, сестра и Елена Михайлова с изумление разказва как се стига до забавяне на лечението на онкоболен:

„Сестра ми е онкологично болна със злокачествено заболяване и трябва да й се направи операция на ректума. Преди операцията се предприехме 25-дневно лъчелечение за намаляване на самия тумор. След което ни казаха, че трябва да постъпим на болница на 1 октомври за операция като преди това направим редица изследвания. Най-напред трябва да минем на кардиолог, който да й смени лекарствата. Трябва да минем и на други двама специалисти във връзка с диабета, който има. Искат изследване и за алергия. Освен това трябва да дадем бележки за две банки кръв и с всичко това има и още изисквания, за да постъпи в болница на 1 октомври. Отидохме при личния лекар за направление. Тя отиде сама на 4 септември, при което д-р Николов й казва, че няма направление. На 5-ти отидох аз и поисках същото, но реакцията беше същата.“

Личният лекар на пациентката д-р Иван Николов от 6 ДКЦ също има повече въпроси отколкото отговори по казуса с болната жена. Прие ни афектиран от лимитираната система на направления, която го е довела в дългогодишната му практика до множество съдебни дела със Здравната каса:

„Здравната каса отпуска направленията. Когато са с лимит и той е изчерпан, не може да се издаде направление. Аз имам списъци за направления. Касата ми отпуска 70 направления за 1300 души. Обяснете го на тази жена. Аз достатъчно глоби плащам, за да лекувам пациенти с моята заплата. Това е работа на държавата. Аз съм от 2004 година по съдилища и плащам 40 хил. лева глоба, знаете ли… на някой да му пука за това здравеопазване? Защо не дадете гласност? Не мога да издам направление не, защото нямам желание, а защото ще бъда санкциониран. Тя няма да ми храни семейството след това. В момента съм с 2000 лева глоба и ще гладувам до Нова година. Точно едно дело от 2014 година, загубих го, осъдиха ме и сега плащам глобата 1200 лева плюс 600 лева разходи по делото. Аз съм 25 години лекар.“

Отговорът от Здравната каса не даде яснота защо направленията за специалисти не достигат, както е в конкретния случай. От Касата изясняват , че съгласно НРД за  2018 годинапри хоспитализация по клинична пътека лицето може да представи предварително извършени изследвания от групата на образната диагностика и клинико-лабораторни изследвания, реализирани от друго лечебно заведение преди дата на хоспитализация, но ако няма, приемащото лечебно заведение не може да ги изисква.

Съгласно друг член от НРД болниците осигуряват на пациентите с онкологични заболявания пълния обем диагностични и лечебни процедури по определения план на лечение по време и място на провеждане, като контролират неговото изпълнение.

Лечебните заведения, които осигуряват онкологична помощ отговарят на принципите на комплексност, което означава че пациентите би трябвало да получат всички необходими консултации и медико-диагностични изследвания от лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ.

Отговор има и от болница „Токуда“, където се е лекувала до този момент пациентката и там е поставена диагнозата: „Пациентката е в напреднала възраст и страда от редица сериозни придружаващи хронични заболявания, също така има съмнения за медикаментозна алергия. Затова в конкретния случай й е обяснено, че има възможност предоперативните консултации да се извършват седмица преди постъпването в болница в рамките на доболничната помощ, за да има време да се предприемат необходимите мерки за предоперативна подготовка. Когато подобна подготовка не е извършена, тя се извършва в рамките на болничния престой. Това обаче забавя операцията и повишава риска от отлагането й, което би нарушило най-добрия интерес на пациентката.