Година след терора на Брайвик Норвегия не се е променила

На 22 юли се навършва една година от ужасяващия двоен атентат в Норвегия, при който крайнодесният екстремист Андерш Брайвик отне живота на 77 души.

Той първо взриви правителствена сграда в Осло, след което уби десетки младежи на малкия остров Ютьоя, където младежкото крило на работническата партия имаше летен лагер.

Нападението беше определено като най-кървавата атака в страната от Втората световна война насам.

Атентатът в Норвегия до голяма степен преобърна представата за тероризма. Стереотипният образ на терориста като ислямски фундаменталист беше разбит. Този път нападателят се оказа висок рус скандинавец, който твърди, че защитава страната си от мултикултурализма, припомня „Дневник", позовавайки се на коментар на Би Би Си.

Непосредствено след атаката и през последвалите дни реакцията на хората и правителството в Норвегия срещу жестокия атентат беше уникална.

Десетки хиляди норвежци излязоха на улиците на Осло, като пееха и носеха цветя, а посланието им беше: „Ако един човек може да покаже толкова много омраза, само си представете колко много любов можем да покажем заедно".

„Отговорът на Норвегия на насилието ще бъде повече демокрация, повече отвореност и по-голямо политическо участие," каза премиерът Йенс Столтенберг. И изглежда той е удържал на думата си.

Нямаше промени в законите за разширяване на правомощията на полицията и службите за сигурност, законодателството за тероризма си е същото, нямаше специални разпоредби за съдебния процес срещу обвинените в терористични дейности.

Камерите по улиците на Осло са все още рядкост, а полицаите носят оръжие само след специално позволение. Дори и входът към парламента остава отворен и неохраняем.

„Лесно е да получиш достъп до парламента и се надяваме това да остане така," казва Лизе Кристоферсън, депутат от работническата партия.

Тя е убедена, че хората не искат да бъдат прокарвани закони, които ограничават основните им права и нарушават личното им пространство, въпреки че Андерш Брайвик сравнително лесно е успял да планира и осъществи двойния атентат.

Атентаторът получи и справедлив съдебен процес, какъвто всеки друг престъпник в Норвегия би получил.

Когато делото започна през април, световните медии отбелязваха как съдиите се здрависват с Андерш Брайвик и как му е била дадена възможността дълго и детайлно да говори за мотивацията си и какво точно е извършил на 22 юли.

Същевременно на метри от него в съдебната зала стояха оцелели и близки на загиналите.

Появиха се опасения, че давайки трибуна на ислямофобските му възгледи, съдът рискува екстремистът да си спечели последователи.

Би Би Си отбелязва, че в Норвегия има няколко крайно-десни партии, които открито се обявяват срещу мюсюлманите, които искат да имигрират в страната.

Според юриста Като Шиоц обаче именно прозрачният съдебен процес позволява на норвежците да направят своята информирана преценка за Андерш Брайвик.

„Смятам, че Андерш Брайвик повече навреди на крайнодесния политически спектър, отколкото му помогна. Сега идеите му имат по-малко подкрепа от всякога," казва Шиоц.

Именно това подкрепя тезата, че през последната година Норвегия е предложила алтернативен модел за справяне с тероризма.

„Единственият начин да се справим с тероризма е да покажем, че сме по-добри от тях," казва Ян Егеланд, който е работел във Външното министерство, а сега е заместник-директор на правозащитната организация Human Rights Watch.

„Идеята им (на терористите – бел. ред.) е да създадат шок и страх и да ни накарат да се откажем от нашите либерални ценности и да ни примамят в сенчестата част на полето. Не трябва да им позволяваме да успеят," допълва той.

Все още не е ясно дали Андерш Брайвик ще бъде обявен за невменяем. Имаше няколко медицински експертизи, които си противоречаха. Най-тежката присъда, която той може да получи е 21 години затвор. Този период обаче може да бъде удължаван.

Егеланд е изключително критичен към начина, по който други държави, и най вече САЩ, се справят с терористичните заплахи, пред които са изправени. Той твърди, че методите като специални затвори като този в Гуантанамо и използване на изтезания имат обратен ефект. „Цялата американска борба срещу тероризма загуби моралната си основа," смята той.

„Когато една нация е под постоянна заплаха и има военни по целия свят, динамиката на тероризма е различна," отбелязва американският анализатор по сигурността Марко Виченцино.

„В страна като Норвегия се гледа на тероризма по-скоро от перспективата на прилагането на закона. В САЩ перспективата е по-скоро военна, на нация, която е нападната," допълва той.

Егеланд признава, че не е сигурен как би реагирало норвежкото правителство, ако двойният атентат беше извършен от терористична мрежа като „Ал Кайда" например, каквито бяха първоначалните подозрения.

Той обаче все още вярва, че реакцията на Осло е по-добра от тази на САЩ.

„Не мисля, че щяхме да обявим, че искаме да отидем към тъмната страна, да започнем да изтезаваме и да измисляме провокации към международното право като Гуантанамо. Но се чудя дали щяхме да издържим теста," казва той.