„Украсиха" паметника на великосръбски княз в София

Противоречивият паметник в София сръбския княз Михаил Обренович, известен като архитект на сръбската виликодържавна политика на Балканите, е изрисуван от неизвестни с цветовете на българското знаме.

Паметникът на сръбския княз Михаил Обренович (Михайло Обренович на сръбски - живял 1823-1868 г.; управлявал Сърбия в 1839-1842 и 1860-1868 г.) се намира на входа на Южния парк в столицата.

Той бе открит от Столична община въпреки протестите на видни български историци и общественици като реципрочен жест заради откриването на паметници на Васил Левски и Георги Раковски в столицата на Сърбия Белград.

Въпреки че ръководените от Георги Раковски Първа и Втора българска легия са създадени в Белград именно по време на управлението на Михаил Обренович като част от борбата на българите за национално освобождение от Османска Турция, сръбският княз е известен с действията си в ущърб на българските национални интереси, включително употребяването и разпускането на българските легии, настъплението на Сърбия в Западните покрайнини и договорките с Гърция за подялба на населената предимно с българи Македония цели 50 години преди Балканските войни от 1912-1913 г.

Външен министър на Обренович е Илия Гарашанин, създателят на сръбската национална доктрина, която в някои свои части има антибългарска насоченост.

Съпротивата на видни български историци като проф. Георги Бакалов и проф. Андрей Пантев срещу издигането на паметник на Михаил (Михайло) Обренович в София датира от 2003 г., както е видно от публикация на в. "Новинар".

В статия от 2007 г. във в. „Сега", озаглавена „Защо ще увековечаваме у нас архитекта на великосръбската политика", видният български историк Иван Илчев (наскоро преизбран за ректор на СУ „Климент Охридски") дава интересен цялостен поглед върху въпроса за паметника на Михаил Обренович в София.

Илчев изтъква, че с оглед на негативната роля на Михаил Обренович в българската история, той не може да бъде приравняван с Левски и Раковски въпреки настояванията на Сърбия, и е много по-подходящо в София да бъде издигнат паметник на сръбски личности, повлияли положително историята и на двата народа като Вук Караджич (1787 – 1864 г.), Доситей Обрадович (1742-1811 г.) или Хайдут Велко Петров (1780-1813 г.).

В статията си проф. Илчев дори цитира статия на Георги Раковски за политиката на освободената вече Сърбия спрямо българите през 60-те години на 19 в.

"Многажди сме мислили да напишеме политичъските отношения Сърбскаго княжества с България в днешните времена... Нъ преважни причини въздържавали са нас досега от това ни намерение. Първа же и главна причина е била, че описавши самая истина и неискрений ход политици того княжества към българите, неизбежно би било да се появи едно голямо незадоволствие и студенина в последните, къту унеправдани и изложени на завладетелната хишта [иштах - апетит] първих....

Интелигенцията навлече и неопитното правителство да убрати вниманието си за разпространение на границите не по правий и естествений си ход към Босна и Ерцеговина де живее негов чист сърбски елемент, нъ кам Видин и София, сърцето на България!

Присвоените в последните времена няколко окръжия от българ. Морава до Тимока, кои още отчясти говорят чист български язик, а отчясти помесан със сърбски, доказват явно наша реч и то е живо доказатълство хода сърбскои неправеднои към нас политици. Видин ся сматря и мисли от нашите братия сърби за тяхно неотбежно за в бъдущност притяжание..."

(Из статията на Раковски "Сръбската политика относително на българите или мечтаний покрит пансърбизъм в турска Европа", писана вероятно през 1863-1864 г, т.е. по време на управлението на княз Михайло.)