Как вместо да изпише вежди, Висшият съдебен съвет избоде очи

Миналата седмица, без изслушване, Висшият съдебен съвет (ВСС) уволни Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България, Човек на годината за 2011-та, и съдия в Софийския градски съд.

Мотивите са забавени с години дела.

Противоречивото решение се превърна в поредния чутовен скандал. Скандалите отдавна са запазена марка на всички, които са се опитвали и се опитват да управляват България след падането на комунизма. Идват един след друг, всеки пореден засенчва предишния, и накрая всичко се забравя. Не и напоследък. Последните скандали изкараха на улицата много хора, които не искат повече да търпят статуквото наложено от трайните връзки между държавата и мафията.

След уволнението на Тодорова съдиите излязоха на безпрецедентен протест, първата в историята на страната демонстрация на магистрати. Тодорова получи силната подкрепа и на неправителствени организации, граждани, политически коментатори, и дори на някои медии, защото медиите в страната са известни с послушанието си.

Как една съдийка обвинена, че влачи дела с години, съдийка, която дори признава тези обвинения се превърна в Герой? В нормална ситуация много малко хора биха защитили магистрат бавещ дела, особено ако някога са били от другата страна на бавното правораздаване, жертви на престъпления надяващи се на справедливост.

Героя го създаде ВСС, с послушание и желание да се хареса на всеки, който е на власт.

Съдиите, особено софийските, са набутани по няколко в тесни, прашни стаички, често двама делят един остарял компютър. По множество информации повечето гледат между 200 и 300 дела годишно. Тава означава, че понякога са в съдебна зала по два пъти на ден за да вземат решения, които ще променят нечий живот. Съдиите, които познавам лично, буквално нелегално (защото е незаконно) изнасят папки за да работят в къщи, в извън работно време и без допълнително заплащане. Само за да бъдат сигурни, че ще има някакво правосъдие. В тези условия, разбира се, че е неизбежно болшинството да бавят дела.

В края на мандата си същият този ВСС, които при две правителства успя да се забърка в безумни скандали, взе че реши най-после да налага дисциплинарни мерки, като започна точно със съдийка известна с гражданските си позиции и строгите си критики към тях и към вътрешния министър Цветанов.

Най-твърдите поддръжници на уволнението й, Пламен Стоилов и Иван Колев, твърдят, че с действията си била накърнила имиджа на съдебната система. Това е същият Стоилов, за когото беше доказано, че е имал контакти с прословутия лобист Красьо Черния, посредникът между ВСС и магистратите мечтаещи за високи постове в системата. Черният твърдял, че може да „гарантира" подкрепата на 8 до 13 от всичките 27 членове на ВСС.

Колев пък влезе във водещите новини през лятото на 2009 г. когато оповести, че „някакъв човек от Плевен, известен като Красьо Черния" продавал висши постове в съдебната власт срещу 200 000 евро. Скандалът се разрасна лавинообразно, а мотивите на Колев останаха незнайни, неясни, и заобиколени със съмнения.

Този ВСС избра и Владимира Янева за председател на Софийския градски съд, един от най-важните в страната. По нейни собствени признания тя е близка приятелка на Цветанов. Между другото, същата има 43 забавени дела, но е наказана само със забележка. Стоилов така и не успя да намери смислено обяснение за двойния стандарт.

Той признава, че никой не може да обвини Тодорова в корупция или, че подпомага организираната престъпност (както обаче твърди Цветанов). Според него вината й била, че не можела да си организира работата, за което и трябва да бъде наказана.

Имаме чудесни съдии, имаме и свестни съдии, които отлагат дела, имаме и корумпирани съдии. Последните си живеят добре. Никой никога не е разследвал или наказал съдия в България заради корупция. Не са разследвани и наказвани и следователи и прокурори, които бавят досъдебното производство или представят негодни доказателства водещи до оправдателни присъди,

Възмущението предизвикано от уволнението на Тодорова е само връх на айсберга, израз на всичко, което се мъти от години в съдебната система. Това е бунт срещу несправедливото разпределение на работата и делата, липсата на нормативи при това разпределяне, неравностойното отношение към различните хора в системата и неспирните атаки на Цветанов срещу съда.

Министърът, с образование и манталитет на полицай, е убеден, че всеки, който е заподозрян в престъпление трябва да бъде осъден. Не разбира и не приема постулата „невинен до доказване на противното". Иска да принуди съда да издава присъди така желани и от него и от всички нас. С това успя да изкопае пропаст между съдебната и изпълнителната власт.

Уволнението би било скандално във всеки един момент, но сега съвпадна и с публикуването на годишния доклад за Европейската комисия за правосъдието и вътрешните работи на България по Механизма за сътрудничество и проверка. Разбира се, намери място в черновата на доклада, забивайки още един пирон в ковчега.

С него България моментално влезе във водещите новини на Запад и се нареди, заедно с Румъния и Унгария, като страна заплашваща върховенството на закона и демокрацията.

Престижното австрийско издание Ди Пресе писа, че в политиката България, Румъния и Унгария са водени от един и същ принцип – този, който не е с нас е против нас.

В светлината на отзвука на Запад, премиерът Борисов, който наистина има добър нюх, нарече уволнението провокация. Никога няма да разберем дали Цветанов притисна ВСС или уволнението си беше тяхна инициатива - да направят това, което им беше подсказано като правилно, и заради желанието да се харесат на ГЕРБ като цяло и на министъра в частност.

Има един урок, който властимащите у нас все още не са научили: че политики като „този, който не е с нас е против нас" не са характерни за демокрацията, и че работят само краткосрочно. Послушните и подчинените мога да причинят най-големите щети. Те могат да се превърнат за най-голямата заплаха за истински демократичната власт. Демокрацията се нуждае от мислещите, критикуващите и смелите.