Испанският посланик Хосе Луис Тапиа: Българските имигранти не се завръщат от Испания

Испанският посланик Хосе Луис Тапиа: Българските имигранти не се завръщат от Испания
Снимка: Посолство на Испания
A A+ A++ A

Екслузивно интервю на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) с Негово превъзходителство Хосе Луис Тапиа, посланик на Испания в България.

Н. Пр. Хосе Луис Тапиа Висенте е роден на 25 август 1948 г. в гр. Бехар, Саламанка, Испания. Завършил е икономика и международни отношения.

Започва дипломатическа кариера през 1978 г. и е работил в испанските дипломатически мисии в Ню Делхи, Москва, Монтевидео, Кито, Триполи, Хавана.

 

Как се отрази спечелването на Евро 2012 от Испания в испанското общество?

Купата бе посрещната с огромно вълнение, разбира се. Смятам, че това е изключително положително събитие заради неговата „добавена стойност“. Винаги е добре да имаме подобни новини.

Вие сте в България отскоро. Какви са първоначалните Ви впечатления?

Имам две причини за задоволство. Първия път, когато бях в България, беше в началото на 70-те, когато на хората не им бе позволено да говорят открито с чужденци. Това видях едно страдащо общество.

Сега виждам, че всичко е отворено, хората са щастливи да говорят с всеки. И забелязвам това специално чувство към испанците. Това е нещо твърде положително и прави нещата по-лесни за мен.

Сега трябва да превърнем това в резултати, т.е. цифрите на обмена. Нещата изглеждат много обещаващи от моя гледна точка.

Има ли паника сред обществото в Испания заради тежката финансова криза?

Не бих казал, че има обществена паника в Испания, но има тревога. Това е обществена тревога. По-рано такава беше тероризмът. Сега говорим за икономическата ситуация като нещо, което засяга всеки.

Тази ситуация се дължи до голяма степен на факта, че подходящите мерки не бяха взети, когато е трябвало да бъдат взети. Така че хората знаят как да преодолеят това положение.

Но правителството трябва да предприеме мерките, дори и да не са политически приети от всички, за да направи икономиката по-стабилна, гъвкава, а това ще даде резултати.

При всички мерки, взети в Испания от февруари тази година, основополагащият принцип бяха икономиите. Сега искаме да изразходваме повече за заетост. Макроикономическата и бюджетната стабилност бяха ключът за това, което Испания правеше през последните четири месеца.

Има ли доказателства, че тези мерки работят?

Експертите казват, че сега виждаме края на тунела, че вече виждаме малко светлина. Например как искате икономиката да е оживена, ако няма кредити в банковата система?

Ето защо поискахме тази инжекция на средства за рекапитализация на банковата система. Ако няма кредит, икономиката не може да функционира.

В този контекст на огромна безработица имиграцията полезен или утежняващ фактор е за Испания?

Имиграцията е полезна за много сектори на испанската икономика. И ние имаме политика на отвореност – ако имигрантите искат да се върнат в страната си, могат да го направят. Ако ли не, предоставяме им социални придобивки, докато можем. При нуждата от работна ръка, особено ако са квалифицирани, имигрантите са ни били полезни.

Тъй като Испания, както споменахме, се открои като главно направление за българските емигранти, каква е тенденцията в момента? Мигрира ли голям брой българи отбратно от Испания? Каква е позицията на испанските власти – насърчавате ли ги да се връщат? Испания все още ли приветства имигрантите (особено от ЕС)?

Нямам точни цифри, но българските имигранти в Испания не се връщат обратно в България.

Българите са много добре интегрирани в Испания. Те не просто работят, но и живеят там. Живеейки в Испания, те придобиват страхотно предимство – испанския език. Това е нещо полезно не само за тях, но и за България.

Например има една испанска компания сега в София, наречена „МонтеБояна“, която построи 69 апартамента в квартал Бояна. Тази компания взема български работници от Испания, които говорят отличен испански и се радват, че могат да се върнат в България с тези работни места.

Външният министър на България спомена, че Кипър е много важен за България, защото голям процент от населението на Кипър са българи. В Испания официално има 180 000 българи.

Същото се отнася за българските роми в Испания. Наскоро се появи проучване на Институт „Отворено общество“, сравняващ интеграцията на ромите в България, Румъния, Италия и Испания. В Испания тяхната интеграция е по-успешна, така че трябва да се поучим от това.

Кой е най-добрият начин за България да привлече повече испански инвеститори?

Нека ви дам пример. Една компания, която би искала да инвестира в зелена енергия, казва: „Няма да инвестираме, докато не открием стабилна, постоянна среда“. Те трябва да могат да проектират възвръщаемостта си за 10 години. Но внезапно има промяна в законодателството. Така че трябва да има законодателна рамка, която да е предсказуема и стабилна.

България върви в правилната посока, има напредък. Ние също помагаме; няколко испански съдии и магистрати идват, за да предоставят помощ. Тази стабилна законодателна рамка е много важна. Това е един положителен фактор, който е нематериален.

Българските продукти конкурентни ли са в Испания?

Испания внася от България текстилни стоки, полуготови или готови машини, зърно, електрически уреди, инструменти.

Но за да имаме по-голяма търговия, трябва да я насърчаваме, а за това институционалната подкрепа е много важна. Ето защо в работата си тук бих искал да помогна на испански делегации да посещават България, както и повече български делегации да отиват в Испания.

Мисля, че трябва да повишим промоционалните кампании, за да стане България по-позната в Испания. Тук, още веднъж, както споменах, знаенето на испански език е много важно. Още повече, че то е и ключът към търговията с Латинска Америка.

Испания подкрепя ли създаването на по-тясно интегрирано европейско ядро, водено от Германия и Франция, от което може да изпаднат някои „по-външни“ страни – членки на ЕС (включително Великобритания)?

Основният принцип тук е хармонизация. Във всяка област на икономическа интеграция главното нещо е хармонизацията.

Ще ви дам пример. В България можете да произведете една страхотна мебел, но пазарът за нея да е в Германия. Колко време отнема да се натовари тя на камион и да се откара от София до Мюнхен в сравнение с това колко време отнема да се откара от Мадрид до Мюнхен?

Цената и времето за пускането й на един и същи пазар са различни, така че това трябва да се хармонизира. Принципът за хармонизация е основен за всяка интеграционна система.

В това отношение Испания казва следното: Добре, има различия между Германия и Франция, и страните от периферията, трябва да инвестираме в това да хармонизираме ситуацията за всички.

Същото се отнася за финансовите пазари. Защо трябва аз да харча повече пари от някого другиго, за да заема пари на финансовите пазари.

Идеята в Испания не е просто да имаме Европа на различни скорости, трябва да хармонизираме всичко.

Например външният министър на България говори за кохезионни фондове. Те са жизненоважни за България по същия начин, по който бяха важни за Испания. Кохезионните фондове са полезни не само за бенефициентите, но и за останалата част от Европейския съюз, защото ЕС като цяло ще спечели от растежа на България, Румъния или Испания. Така че именно принципът на хармонизация е основният.

Вие сте били посланик на Испания в Либия по време на ХИВ процеса срещу българските медици и сте бил дълбоко ангажиран с него. Какви са основните уроци за международната общност от този процес?

Основният урок е, че имаме задължението да защитаваме човешките права навсякъде. Либийският режим си мислеше, че никой няма да се застъпи за България. Много хора смятаха, че никой няма да чуе България, но това не беше така.

Например тогавашният премиер на България Симеон Сакскобургготски и външният министър Солопмон Паси направиха много, както и тогавашният посланик на България в Либия Румен Петров, който сега е посланик на България в Египет. Те свършиха много работа за разрешаването на случая – това трябва да се каже. Когато и да се срещнеха с чужди официални лица, те им казваха: „Когато отидете в Либия, кажете на либийските власти, че ще си платят за това“.

Българските медици бяха изкупителни жертви за това, че някои високопоставени либийски служители всъщност бяха виновни за вноса на заразена кръв. Имах честта и привилегията да се срещна с българските сестри и докладвах на моята столица и на Брюксел за този факт.

Медиците оцеляха в онези условия и бях много щастлив да ги поканя всички тук, при мен.

За пръв път имах привилегият да се срещна с посланик Румен Петров през февруари 2000 г. Той ми обясни ситуацията и почувствах, че съм длъжен да изиграя своята роля. Случаят бе разрешен успешно. Но отне цели 8 години!

Какви са амбициите и целите Ви за мандата Ви като посланик на Испания в България?

Бих искал да наричам нещата със собствените им имена, а не със заобикалки. За мен главното нещо е икономиката. Можем да кажем, че премиерът на Испания има много добри лични отношения с премиера на България, но трябва да превърнем това в резултати, защото тези резултати са от полза на хората в България, Испания и останалата част на Европа.

Ако една испанска компания дойде в България, тя може да спечели от целия регионален пазар. Установяването на испански компании в България е абсолютен приоритет за мен, защото по този начин от България те ще могат да достигнат до Румъния, Турция, Гърция, Сърбия, Македония, Албания, тьй като България е стратегически важно място.

Установяването на испански компании тук означава нови работни места, инвестиции и възможности за България да участва в регионални платформи, комбиниращи хай-тек, транспорт, логистика, околна среда и каквото и да било друго.

Така че това е важно за мен. Погрешно е да се смята, че търговията носи ползи само за износителя. Не, не, не. Има множество големи хай-тек компаниии в Испания и те са склонни да дойдат в България. Това, което трябва да направим, е да накараме да посетят страната. Имаме българските възможности, имаме и испанските компании. Аз нямам търпение да създам тези контакти. Но трябва да имаме тази стабилна законодателна рамка, за която говорих по-рано.

Посолството на Испания в София е отворено за хората, без да има някакви предубеждения. Ние наричаме нещата с истинските им имена. Говорим откровено и ако не харесваме нещо, винаги го казваме.

ТОВА ИНТЕРВЮ НА АНГЛИЙСКИ

#Хосе Луис Тапиа #Испания #българи в чужбина #български имигранти #имигранти #емиграция #емигранти

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »