(Не)ефективността на протестите

(Не)ефективността на протестите
A A+ A++ A
Вече на четири пъти хиляди хора се събраха в центъра на София, за да изразят омерзението си от начина, по който третото правителство на Бойко Борисов отвори широко вратата за застрояване на Национален парк "Пирин". Това стана точно между коледните и новогодишните празници, като по стара, изпитана рецепта, голямата промяна се случи някъде из дебрите на доумент с много страници (Плана за управление на Национален парк "Пирин". Какво стана – вече е позволена "потенциално осъществима дейност" по отношение на "строителство, ремонт и реконструкция" в две зони на Национален парк "Пирин" – зоната за туризъм и зоната за опазване на горските екосистеми и отдих, като втората обхваща над 45% от територията на парка. След тази случка, нищо съществено не се променя – лека-полека се увеличава броят на протестиращите, все по-силни стават виковете "мафия", "оставка" и ... това е. Но вчера, 15 януари, едно от лицата на "Зелените" - пиарът на БАН Петър Кърджилов, пусна интересна анкета. И тя касае предложения как да продължат протестите, като сред тези предложения личат "блокиране на градски кръстовища с флашмоб без съгласуване с институции", "блокади на Народното събрание и Министерския съвет" и "замеряне на сградите на Министерски съвет, МОСВ и други с яйца, туршия, тиква и други меки и цапащи лица". Точно тази анкета показва безсилието на гражданите. Не заради друго, а защото власт, която не разбира от дума, няма как да бъде притеснена по такъв начин - с допитване. Ако Цезар беше питал легионерите си дали да преминат или не Рубикон, сигурно още щяха да седят на брега на реката и да се чудят. Ако Ханибал беше питал слоновете си дали да минават през Алпите или не, познайте къде щеше да приключи всичко. Освен това - когато искаш да вдигнеш залога, не минаваш да обявиш на всеослушание какви са ти намеренията. Който иска да минава на такова поле - да направи справка със Сун Дзъ, полезни неща е казал. И все още валидни.

Единствената комуникация с тази власт, за голамо съжаление, е със сила, пише в своя личен профил във Facebook журналистът Мирослав Иванов

Правилно – и какво правим оттук-насетне? Пишем по няколко десетки поста във Facebook както досега? Всъщност да, точно това правим. Както и отиваме да повикаме на мафията, че е мафия, а тя само ни се присмива – шумете, не ми пречите. И е точно така.

Гражданският натиск е обречен на неуспех и то не само в България. С протести могат да се извоюват евентуално някои малки победи, които, след време, ще трябва пак да бъдат бранени и така до безкрай. Истинска психиатрия – защото кой не се обезверява, когато многократно и повтарящо се усилията му да направи нещо не дават резултат? Означава ли обаче това да се откажем от несъгласието си да бъдем роби? Не. Означава ли да спрем с опитите да търсим правото, когато ни е отнето? Не. Защото всички тези протести като шествията за "Пирин" правят нещо, което е жизнено важно за бъдещето. Те трупат енергия. Трупат гняв. Трупат омерзение. И когато бездънната каца на овчедушието и търпението на българина бъде запълнена, тогава ще последва изригване. Неизбежно е - историята го е доказала. Лошото е, че това е напълно възможно да се случи много далеч в бъдещето и, за да стане, ще трябват усилията на поколения, запълнили целия им живот. Хубавото е, че все някога ще се случи – ако упорстваме. Точно от това мафията я е истински страх – от пробуждането. Ако не беше така, нямаше да знаем какво означава думичката "контрапротест".


Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Общество
Последно от Общество

Всички новини от Общество »