184258 статии       |       377 интервюта       |       1520 снимки       |       38130 абоната       |      
USD 1.81079| EUR 1.95583| GBP 2.34203|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигналИранКоронавирус

Размер на шрифта:   

Посланикът на Франция Филип Отие: Българите трябва да имат доверие в България

14 юли 2012, събота / 08:10; Иван Диков; Коментари: 0
Send to Kindle
Посланикът на Франция Филип Отие: Българите трябва да имат доверие в България
Снимка от ambafrance-bg.org

Екслузивно интервю с Н. Пр. Филип Отие, посланик на Франция в България, за Международното приложение "България-Франция" на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency).

 

Вече сте от доста време в България. Как се чувствате в България? Какво е впечатлението Ви от страната и хората?

Имам много добро впечатление. Тук съм вече година и половина. Единственият ми проблем е, че времето минава прекалено бързо. Но за това нямам решение.

В България съм щастлив. Това е една много красива страна в географско отношение. Харесвам хората. Българите, които познавам, са много директни, откровени, чувстителни, сърдечни.

България има дълга история, както и Франция. Много ми е приятно, когато констатирам, че българската и френската история са били на моменти успоредни и са си приличали. Например писменият френски и писменият български са създадени горе-долу по едно и също време – през 9 век. Средата на 9 век за писмения френски и късния девети век за писмения български или старославянски. При все това, френската и българската история са в контрапункт.

В музиката едно музикално произведение е по-голямо от нотите, които го съставляват. В Европа е същото. Европа като цяло е по-голяма от съставните си части. За да отговоря накратко на Вашия въпрос, заключвам, че обичам България.

Като цяло битува схващането, че френският бизнес е все още недостатъчно представен в България или пък я пренебрегва. Смятате ли, че това схващане е основателно?

Френският бизнес в никакъв случай не е пренебрегвал България. Смятам, че икономическият обмен между България и Франция не е на висотата, на която би могъл да бъде, и смятам, че и двете страни са съгласни с това.

До известна степен мисля, че това се дължи на известно непознаване от страна на моите съотечественици на България.

Но вероятно това се дължи донякъде и на имиджа на България и всичко, което е свързано с този Механизъм за сътрудничество и контрол, който ЕС прилага спрямо България.

Смятам, че по-ниският икономически обмен и недостатъчното развитие на отношенията в тази област също така се обясняват с трудностите, които среща бизнеса да се развива в България. Не само за французи, но за чужденците като цяло.

Например ако вземем обществените поръчки – в България не е никак лесно да се спечели обществена поръчка. Бих заключил – и има доказателства за това, което казвам – и че за да бъде една страна привлекателна за бизнес, не е достатъчно само ниското данъчно облагане. Не може България да е атрактивна само чрез ниски данъци. Това не е достатъчно. Смятам, че атрактивността за инвестиции е нещо много по-комплексно.

Вие сте критикували българските власти за това, че разчитат твърде много на ниските данъци за привличане на инвестиции. Какви според Вас са недостатъците на България по отношение привличането на ПЧИ? Какво бихте препоръчали на българските власти в това отношение?

Първо, пак повтарям, че не трябва да се надценява значимостта на данъчното облагане за инвестиционната привлекателност на една страна. Например в България данъчната тежест в България не се е увеличавала през последните 4-5-6 години, но преките чуждестранни инвестиции са намалели от около 25% от БВП през 2007 г. до около 3% от БВП сега.

Два са основните фактора, които влияят върху инвестиционната привлекателност на България. Първото е добре подготвена и компетентна работна ръка. И второто е една стабилна макроикономическа обстановка.

Ако България има недостатък по отношение привлекателността за чужди инвеститори, смятам, че това е правовата държава, проблемите с корупцията и организираната престъпност, фактът, че съдебната система не е достатъчно силна все още – всички тези теми, които са обект на Механизма за сътрудничество и проверка от страна на ЕС.

Друг недостатък на България е, че към днешна дата възможностите за растеж на икономиката й остават доста скромни, все още са доста ограничени. При всички случаи те са по-добри в сравнение с някои други страни-членки на ЕС, но недостатъчни, за да може България да достигне това, което има да достига в ЕС.

В контекста на ЕС и еврозоната, Франция заедно с Германия инициираха Европейския фискален пакт, чието създаване включваше искания за уеднаквяване на данъците в страните членки на ЕС, които влязат в него. Как оценявате позицията на България да защити ниските си данъци? При положение, че ниските данъци са главното инвестиционно предимство на България, смятате ли, че исканията на Франция и Германия са честни?

По отношение на данъчното облагане наистина се налага минимална данъчна хармонизация между страните. Данъчното хармонизиване по никакъв начин не означава уравниловка, изравняване навсякъде. Необходимо е да се намери механизам, който да предотврати една негативна динамика.

Това, което ни застрашава към момента, е същото, което е застрашавало Европа през 30-те години. Тогава Европа пострада от дефицит в хармонизирането на нашите валутни политики. И сме станали свидетели на това, че страните са се съревновавали по отношение на девалвирането на своите валути. А тази отрицателна динамика ни въвежда в дефлационна дупка. Същият тип отрицателна динамика ни застрашава днес.

Не става въпрос за съревнователна девалвация между страните, а за риск от лишаване от всякакъв вид конкурентни механизми, което може да доведе страните ни в един омагьосан кръг на непрекъсното увеличаващ се бюджетен дефицит. За да се избегне този дефицит, трябва да се намалят обществените разходи, което обаче също рискува да ни прати надолу в този силен дефлационен вакуум.

Какво би означавало това за данъчните ставки в България? В момента имаме 10% корпоративен данък.

Това е нещо, относно което трябва да се дискутира и да се преговаря. Хармонизацията означава точно това.

Това е нещо, което трябва да се направи, за да не се влезе в една съревнователна спирала, която ще е фатална за държавните финанси на всички. Общият пазар е нещо фундаментално. Някои, например Италия, казват, че е много важно общият пазар да се доведе до край. Става въпрос за равновесие и хармонизация.

Отново въпрос в европейския контекст – рискува ли Франция да изпадне в дългова криза? Колко стабилни са държавните финанси на Франция в сравнение с тези на другите страни в еврозоната?

В един рационален контекст или система моят отговор е: не. Финансовото положение на Франция е горе-долу по средата, с бюджетен дефицит, който догодина ще бъде свален под 3% от БВП, и държавен дълг, който е между 80% и 90% от БВП. Не казвам, че не би било по-добре да имаме по-нисък държавен дълг, но в един рационален свят това не би трябвало да е проблем.

Проблемът днес е, че в еврозоната всички страни-членки са застрашени от пристъп на паника на пазарите. Паниката е нещо изключително нерационално и проблемът, който днес имаме в еврозоната, е, че тя е много уязвима за тези паник атаки.

Това трябва да се промени, за да се намери решение на кризата в еврозоната. Кризата на еврото, която в момента преживяваме, вече не е криза на определена страна, както може да е било в началото. Кризата на еврозоната е изцяло управленческа и системна. Всички страни членки са застрашени от дългови кризи. Моят личен отговор е, че по никакъв начин не смятам, че Франция ще се сблъска с дългова криза – защото ще се намери решение на кризата – и това е в интерес на всички ни!

Очаквате ли „излизания" от еврозоната/ЕС или някакви радикални трансформации като смаляването им до едно европейски „ядро" без някои от периферните страни на юг, или без Великобритания?

Не. Трябва да изясним за какво говорим. За еврозоната или за ЕС. Първо за еврозоната. Всички членки на еврозоната са съгласни, че искаме да запазим всички на борда. Това естествено предполага спазване от всички на финансовата дисциплина. Това е що се отнася до еврозоната.

Що се отнася до ЕС като цяло, вероятно ще вървим към един ЕС със засилено сътрудничество. И това не е нищо ново, защото и еврото, и Шенген са именно такива проекти. В този контекст искам да кажа, че всяка страна е добре дошла в тази зона на засилено сътрудничество. Никой не е изключен, но всяка страна членка има право да реши да остане встрани.

Ще остане ли френско-германското сътрудничество главната движеща сила на ЕС и еврозоната?

Да, но не само това.

Какво още?

Например срещата на върха с четирите страни от еврозоната – Франция, Германия, Италия, Испания. За да отговоря на въпроса Ви – смятам, че френско-германският двигател ще остане, ще продължи да играе своята роля, но няма да бъде единствен.

В миналото френската дипломация традиционно е предпочитала съседите на България като Румъния и Югославия/Сърбия. Каква е ситуацията днес? Може ли да се каже, че всички балкански страни са еднакво важни във външната политика на Франция?

Смятам, че днес в Европейския съюз всички страни членки са еднакво важни. Нещо, което не би било вярно преди, да речем 10 години. Защо смятам така? Защото ние добре виждаме – именно в контекста на кризата на еврото, но и на Шенген, че днес в ЕС всяка страна зависи силно от всичките си партньори.

С други думи – една единствена страна може да обърне нагоре с краката всичко – както е примера с еврозоната. Гърция представлява само 2% от БВП на еврозоната, но кризата започна оттам.

България е фактически франкофонска страна. Какви перспективи виждате за международните аспекти на френската култура и франкофонията в епохата, доминирана от американската популярна култура и английския език?

Без съмнение е вярно, че американската поп(улярна) култура е по-силна от другите. Със сигурност е вярно също, че английският език днес заема едно уникално място днес, но много голяма заблуда би било да се смята, че светът, планетата ще премине към едно едноезиково състояние, или към положение, в което би имало истинско надмощие на една-единствена държава.

Планетата не иска да бъде доминирана от една-единствена култура и език. За да бъде светът в равновесие, трябва да се съобразяваме с неговото разнообразие. И аз нямам никакво съмнение, че това разнообразие ще бъде запазено.

Позволете ми да завърша отговора на този въпрос с нещо малко по-лично. Присъствах на празника за 50-годишнината на Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София през декември 2011 г., и на празника за края на учебната година на същата гимназия. Тогава видях, че всички български ученици изпълняват прекрасно френски песни, може би дори по-хубаво от френските деца. И когато си спомням това, нямам никакво съмнение, че това езиково многообразие ще бъде съхранено.

България като цяло има ужасен имидж в чужбина, в страни като Франция. Какъв според Вас е ключът към подобряването на международния имидж на България?

Ще се спра на две неща. Първо, трябва да продължи и да се засили борбата срещу корупцията и организираната престъпност, а съдебната система да стане много по-ефикасна и рационална. Да се премине към ефективно прилагане на Закона за конфискуване на незаконно придобитото имущество. Да се приложи също така и закона, който беше гласуван наскоро, за избора на членовете на Висшия съдебен съвет.

И второто, което обаче е по-сложно – трябва да имате доверие в самата България, да си вярвате. Много съм изненадан от това, че много българи се съмняват в самите себе си и мислят, че всички тези трудности, които срещате, ще бъдат вечни.

Много българи нямат никакво доверие в едно по-добро бъдеще. От една страна обичат страната си, и може би точно защото я обичат, са разочаровани от случващото се и се подслоняват в своя песимизъм.

И тук, както навсякъде, фатализмът и песимизмът се самовъзпроизвеждат. Ако всички българи можеха да имат по-голяма вяра в това, че бъдещето им е пред тях, то то действително ще бъде пред тях.

ТОВА ИНТЕРВЮ НА АНГЛИЙСКИ

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО