Уникален съд за готвене на пара от VІІ век намериха край Бяла

Уникален керамичен съд за готвене на пара откриха археолози при проучването на жилище в късноантичната крепост на нос Св. Атанас до Бяла.

Съдът е от края на VІ – началото на VІІ век и е несравним с никой от другите видове съдове от богатия керамичен ансамбъл на огромната територия на Византийската империя в този период, предаде БГНЕС.

Такъв керамичен съд не е известен не само за VІІ век, но също така и за предходните хилядолетия и следващите столетия.

Същевременно дори беглият поглед към уникалния съд насочва към познати и препоръчвани множество съвременни кухненски съдове за готвене на пара.

Също така трябва да се спомене, че този метод на приготвяне на храна е доста разпространен в Китай, Индия, Африка.

От няколкогодишните археологически разкопки на късноантичната крепост в Бяла се знае, че повечето жилища са напуснати в самото начало на VІІ век.

Както и при други византийски крепости по Българското Черноморие, рядко се случва да се попадне на архитектурна структура, в която да се открият повече находки.

В случая обаче става дума навярно за жилище, което е опожарено през 614 г., а обитателите му не са успели да вземат със себе си голяма част от имуществото си.

Заключението на археолозите е, че откриването на разрушено и опожарено жилище с голяма част от предметите на ежедневния бит винаги се смята за добър шанс в археологическата практика.

Добър шанс е и възможността на базата на откритите структури и предмети да се изкаже хипотеза за дейността, която е била практикувана в жилището, или за собственика.

Мястото на жилището – до крепостната стена, характеристиката (двуделно, двуетажно), откриването на две златни монети на императорите Юстиниан (527-565 г.) и Маврикий Тиберий (582-602 г.) и над 150 византийски медни монети, тежести за измерване, златарска везна и др. позволяват да се изкаже хипотезата, че това е било жилище на трапезит или с други думи – обменно бюро.

Откритите в „жилището на трапезита“ предмети са несъмнено интересни, но уникалният керамичен съд за готвене на пара е една малка сензация в темата за „византийската керамика“ и за българската археология, коментират археолозите.