Традиции и обичаи на Игнажден

С Игнажден започва зимният цикъл от традиционните коледни и новогодишни народни празници. При капанците тези дни са изпълнени с различни гадания и предсказания, както и множество магични обреди и практики за осигуряване на плодородие и щастие, разказа за БТА уредникът в Етнографския музей в Разград Даниела Ганчева.
 
Тя обясни, че капанците правят три кадени вечери, като първата е на Игнажден, втората на Бъдни вечер, а третата - на Васильовден. По думите на етнографа тези вечери са идентични. В тях по един и същи начин се подрежда софрата, като в някои места задължително под нея се слага една крина, пълна със слама.

За празниците се приготвят традиционни постни гозби - боб, червени чушки, пълнени с булгур, постни сарми, ошав, сушени плодове. На трапезата има и варено жито, върху което се поставя свещ.
 
Преди да започне храненето, стопанката запалва свещта и прави кръстен знак на тавана. Целта на това обредно действие е да се предпази дома от злите сили, обясни етнографът. По думите ѝ тази свещ се прибира и се използва ритуално през следващите кадени вечери.
 
Разбира се, задължително за празника се приготвя и обреден хляб, който се украсява с пет малки топчета. Питата трябва да се разчупи, като в по-голямата част от капанските села това се извършва от най-възрастния мъж в семейството, но в други населени места съществува традицията ритуалното действие да се прави от бабата или свекървата.

Според това как ще се разчупи питата и колко голямо ще остане първото парче се гадае каква ще бъде житната реколта през годината, каза Ганчева. Тя разказа, че на игнажденската кадена вечер никой не трябва да става от софрата, за да не избяга имането от дома. След като се нахранят всички, масата не се раздига. В някои села вярват, че това, което остава е за Света Богородица, в други - за да има храна за животните през годината, а трети - за плодородие в дома.

 
По думите на етнографа в миналото периодът от Игнажден до Коледа е наричан Игнажка неделя. Особено интересен в този период е обичаят, известен като "вардене на квас", който е запазен най-добре и до късно именно при капанците в Разградско. След кадената вечеря всички моми се събират по махали, вземат брашно или вече замесен от три различни къщи, като задължително условие е съпрузите да са с еднакви имена или буквите на имената им да бъдат едни и същи.
 
Приготвеният квас се оставя в къща, където няма починал през годината човек. Той се слага в една паничка върху легнал дарак и се покрива с червено було или престилка с червена или със синя украса, за да се предпази от злите сили. Докато сместа престоява трябва да се пази от момите, като най-напред над дарака сяда първородно или последно родено в семейството момиче, което през цялото време трябва да мълчи. След нея се изреждат момите от селото, които също не трябва да говорят, докато пазят кваса. В дома идват техните майки и ергените, които се опиват да го откраднат, но това не бива да става, за да се опази плодородието в къщата.
 
Според народните традиции всяко едно семейство си взема по малко от кваса и с него бабите лекуват малките деца против уроки. В някои населени места част от тази квас се пуска в реката на Йордановден, за да има плодородие, здраве и берекет във всички домове.
 
Ганчева разказа още, Игнажден е денят, в който всички капанци по традиция спазват обичая полазване. На този ден е от значение кой ще влезе пръв в къщата. Хората вярват, че ако този човек е добър и наистина им е донесъл берекет на следващата година задължително трябва да го поканят отново да дойде в дома им.
 
Денят преди Коледа е известен в календара на местното капанско население като Малка Коледа, обясни още етнографът. Този ден е много важен за децата, особено за момчетата, които рано сутринта заедно със своите дядовци ходят в гората, където правят джумачки - малки тояжки от лескови пръчки. Те са украсявани с геометрични и зооморфни елементи, като много често се изобразяват спирали или змииподобни форми. Народът вярвал, че всяка една от направените джумачки в навечерието на Коледа придобива особено голяма магическа сила и предпазва децата от ухапвания от змии.
 
Интересното е, че първата блажна храна, която ядат капанците след постите, са сушени врабчета, посочи експертът. Задължително в миналото те са ловени от малки момчета. Хората от тази етнографска група вярвали, че врабчетата са най-чистите души и ако спазват моралните закони и повели душите им ще станат леки като на тези врабчета и ще заемат най-доброто място в рая. Това по думите й е традиция, която започва да изчезва около Първата световна война.
 
До късно при капанците се запазват и обичаите за поставяне на кълчища на прага на къщата, преди да пристигнат коледарите, както и използването на мълчана вода от коледарите.
 
Според Даниела Ганчева тези обичаи са забравени във времето. В днешно време се спазват само традицията с направата на обредната питка, с поставянето на нечетния брой постни ястия. Продължава да се вярва, че първият човек, който влезе в къщата ни, трябва да е добър.

- Капанците са етнографска група българи, живеещи в Североизточна България - Разградска и Търговищка област. Капанци са жителите на селата Дряновец, Осенец, Садина, Паламарца, Гецово, Топчии, Кривня, Каменово, Ушинци, Желязковец, Люблен, Доброшката махала на Разград и на градовете Сеново, Цар Калоян, Опака, части от Попово и др. Към тях се причисляват и т.н. гребенци ( наричани и елийци т.е. кореняци) в Силистренските и Тутракански села и отвъд Дунава.