Шериатът става на почит в „освободена“ Либия

Традиционният ислямски закон, т.нар. шериат, ще бъде основата за новото законодателство на Либия, декларира фактическият президент на страната Мустафа Абдел Джалил.

Джалил, който в неделя обяви „освобождението“ на Либия от диктатурата на Муамар Кадафи, след като дългогодишният диктатор бе заловен и убит от силите на либийски бунтовници три дни по-рано, потвърди в понеделник, цитиран от РИА „Новости“, че новите власти възнамеряват да се облегнат на шериата.

„Като ислямска страна ние приемаме шериата като основен закон“, каза на церемония в Бенгази председателят на бунтовническата власт в Либия, т.нар. Временен преходен съвет.

Джалил, бивш министър на правосъдието при диктатора Муамар Кадафи, който освен всичко друго е известен и като потвърждаващ смъртните присъди на българските медици, даде за пример брачното право.

Той отбеляза, че светският закон за брака и разводите от времето на Кадафи „противоречи на шериата и е прекратен“, като полигамията, или т.нар. многоженство, сега ще бъде разрешена в Либия.

Изявления на Джалил от последните седмици за приемането на шериата вече предизивикаха иронично-гневни коментари на западни експерти и блогъри със заглавия от типа „Обама докарва шериата в Либия“ или „НАТО превръща светски страни в ислямистки“ с оглед на ключовата роля на Алианса, без чиято авиация либийските бунтовници вероятно биха били разгромени от силите на Кадафи още в ранните месеци на продължилата от февруари до октомври гражданаска война.

След мандат на Съвета за сигурност на ООН, при чието гласуване Китай и Русия се въздържаха, НАТО се включи в операции по „защита на цивилното население“ в Либия с удари по цели на режима на Кадафи през март 2011 г. с т.нар. Операция „Обединен защитник“.

Въвеждането на ислямско законодателство в Либия е твърде вероятно да се изтълкува като потвърждение на традиционните страхове на западните анализатори и политици, че процесът на демократизация в Близкия изток и Северна Африка, т.е. премахването на дългогодишните диктатури, би отворил пътя на ислямистите към властта с парламентарно-демократични средства.