Министърът на икономиката Делян Добрев: Най-важното е да покажем грижата на правителството за инвеститорите

Екслузивно интервю на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

Интервюто е посветено на първата международна инвестиционна конференция Bulgaria: Business UP, която се проведе в София през май 2012 г.

Делян Добрев е роден през 1978 г. в Хасково. През 2002 г. се дипломира като икономист в Wesleyan University, Мидълтаун, Кънектикът, САЩ. Притежава магистърска степен по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство, гр. София. Специализирал е счетоводство и финанси в Лондонския университет по икономика и политически науки.

Добрев е експерт по управление на европейски проекти, финансово и данъчно законодателство. Професионалната му кариера започва в консултантската компания KPMG в Торонто, Канада и Нютон Финанс Мениджмънт Груп – София, България. След завръщането си в България Добрев работи в Областната управа на област Хасково и като ръководител проекти с европейско финансиране в Агенцията за подпомагане развитието на малкия и средния бизнес, Районен съд – Хасково, Алианс за регионално сътрудничество и развитие и други. До назначаването си за заместник-министър е народен представител, член на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика, икономика и туризъм в парламента, където е избран за заместник-председател.

Делян Добрев е зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма от 18 май 2011 г. до 21 март 2012 г., когато е назначен за министър.

Какви са основните предимства на България по отношение привличането на чужди инвестиции?

Главното предимство на България са ниските данъци. Уверен съм, че това предствлява 80% от инвестиционното решение. България има 10% плосък корпоративен данък, 10% данък върху доходите, 5% данък върху дивидентите, 0% данък за реинвестирани печалби в над 130 общини с висока безработица.

България среща силна конкуренция от други Централно и Източноевропейски държави, поради което българското правителство обмисля нови мерки за това как да повлияе на инвеститорите по отношение на факторите, съставляващи останалите 20% от инвестиционното решение.

Кои са основните регионални конкуренти на България в борбата за привличане на ПЧИ?

Сърбия е най-сериозният конкурент на България за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Субсидията в Сърбия за компания, която открива 1000 работни места е около 17 млн евро. Обаче Сърбия няма нашите ниски данъци, макроикономическите ни индикатори, не е член на ЕС, няма достъп до оперативните програми на ЕС. През последните 1-2 години България действително изгуби няколко важни инвестиции, които отидоха при конкурентите ни като Сърбия, Унгария, Македония и Турция.

Но българското правителство сега въвежда два нови важни стимула за чужди инвеститори – създаването на специален орган, която да се занимава с проекти, кандидатстващи за финансиране по Оперативна програма „Конкурентноспособност", както и предложение да се допълни Закона за насърчаване на инвестициите за възстановяването на разходите на инвеститорите за някои плащания за осигуровки.

Има и друга важна мярка, която стратираме заедно с Българската агенция за инвестиции, за да демонстрираме подкрепата на държавата за инвесторите – назначаваме т.нар. „персонални проектни мениджъри" за всеки един инвестиционен проект клас „А", т.е. на стойност над 10 млн евро.

Оказва се, че най-голямата грижа на чуждите инвеститори в България е, че няма да успеят да се справят с бюрокрацията. Именно тук ще помогнат тези персонални проектни мениджъри.

Как отговаряте на критиките, че България разчита прекалено много на ниските данъци за привличане на инвеститори?

Ниските данъци заедно със стабилността и предвидимостта на средата – с които вървят паралелно – наистина са най-важните за взимане на инвестиционно решение. Разбира се, не разчитаме само на тях. Както виждате, търсим и други начини да привличаме инвестиции.

С промените в проектозакона за насърчаване на инвестициите, едната от идеите, за да привлечем компаниите, които развиват своята дейност, за инвеститори клас А, е да ги освободим за определен период от време от плащане на осигуровки. Това все още се договаря с Министерство на финансите, защото трябва да се види какъв ще бъде ефектът върху приходите в бюджета.

Освен това залагаме на ускорени административни процедури. Залагаме на персонален проектен мениджър за всеки инвеститор клас „А" – което е много голямо притеснение на инвеститорите – това, че в България те ще потънат в една бюрокрация и това определено ги притеснява.

Досега БАИ е работила за привличане на инвеститори, но те се оправят сами след като стъпят тук. Идеята сега е Агенцията за инвестиции да съдейства на всички инвеститори, не само чуждестранните, но и българските, които, инвестирайки над 10 млн евро, да знаят, че могат да разчитат на тези персонални проектни мениджъри, които буквално ще вървят с инвеститора от министество в министерство, от администрация в администрация – без значение дали е централна или местна – за да се уверят, че се оказва максимлано съдействие на този инвеститор в най-краткия възможен срок да се извърши инвестицията.

Кабинетът често бива критикуван за това, че не е определил няколко национални приоритета в икономиката. Смятате ли, че тези критики са правилни? Не трябва ли България да се фокусира върху 3-4 икономически сектора?

Ние се насочваме в подкрепа на средно- и високотехнологични производства и услуги, защото те са тези, които увеличават конкурентноспособността на икономиката и откриват работни места и то високоплатени такива. Така че определено търсим инвестиции в реалния сектор.

Не сме определили приоритетни сфери, защото не бих казал, че ще подкрепим по-малко една сфера, ако тя не е в тези приореттни сфери. Оказваме еднакво съдействие на всички инвеститори в реалния сектор.

Разбира се изключение правят проектите във въвзобновяеми източници, защото със закона от 2007 г беше създадена една спекулативна среда, в която ние имахме милиарди евро проекти, които обаче в последствие ще тежат на населението и на бизнеса с много голям ръст на цената на електроенергията.

Затова секторът на ВЕИ е ограничен в моента. Ние се опитваме по всякакъв начин да го ограничим, защото сме близо до постигане на нашата цел за 2020 г. зелена енергия, а инвестициите в този сектор влияят отрицателно на нашата конкурентно способност и върху като потреблението като цяло, защото от една страна това са по високи разходи за фирмите, от друга страна те изпразват джоба на потребителя.

Така че всички инвестиции в реалния сектор ще бъдат подкрепени със Закона за насърчаване на инвестициите. Разбира се най-хубавите са тези в средно- и високотехнологичните производства и услуги.

По отношение на търсенето на нови инвеститори и търговски партньори за България – освен традиционните от ЕС и еврозоната – какви конкретни мерки и проекти имате?

Всички очи в момента са насочени към Китай – не само от България, а и от целия свят, защото Китай от една страна демонстрира много висок ръст на своята икономика, от друга страна разполага с огромен свободен финансов ресурс, който може да инвестира в други страни, а и търси възможности да инвестира такива проекти.

Надяваме с ниските данъци, стабилната среда в България, предвидимостта, която гарантираме, с всички насърчителни мерки които в момента записваме в проектозакона да успеем да убедим редица китайски компании да инвестират в България и това да бъде отправна точка за тях в ЕС. Има такива компании. Наскоро имах среща с една китайска компания, която произвежда велосипеди, „Дахон".

Тази китайска компания има ъвместно дружество с една българска компания в пловдив, която произвежда колела и те планират от следващата година да увеличат значително производството на колела в ЕС. Малка част от компонентите се правят в България, по-голяма част от се внасят и асемблират тук, но това все пак е инвестиции в българската икономика, и с времето по-голяма част от частите ще се правят тук.

Колкото и невероятно да звучи, за 11 години износът на българия на колела енарастнал от 2 млн евро до близо 60 млн евро през 2011 г. – 30 пъти ръст. Очевидно нашите компании в този сектор се справят много добре дори без особена подкрепа от държавата.

Какво е най-важното нещо, за да тръгне бизнеса в България „нагоре" (по името на конференцията Bulgaria: Business UP)?

Според мен е най-важно да покажем грижата на държавата за тези големи инвестиции и точно това правим.

От една страна да продължим политиката на ниски данъци и макроикономическа стабилност, а от друга страна да покажим грижата и желанието на българската държава тези инвестиции да се случат точно тук.

Аз лично се срещам с всеки инвеститор, който се замисли по-сериозно за инвестиции в България, за да го уверя в нашата подкрепа. С един от инвеститорите, например, който бе набелязал Пловдиов за инвестиция в части за автомобили имаме уговорка да направим среща при мен с областния управител, кмета, народни представители, за да го уверят в своята подкрепа за да е сигурен, че се чувства у дома си.

Приятелската среда е много важна за чуждите инвеститори. Диалогът между правителството и бизнеса е жизненоважен, но отношенията между инвеститорите и научноизследователските институции са дори още по-важни, поради което възнамеряваме да стимулираме развитието на начните и развойни дейности и връзките им с бизнеса. Например правителството основава компания, която ще отговаря за строителството на първия хай-тек парк в страната, „София Тех Парк".

ТОВА ИНТЕРВЮ НА АНГЛИЙСКИ