Първите 100 дни на Еманюел Макрон като президент

След избирането му на 7 май за президент на Франция британското сп. "Икономист" го изобрази как ходи по вода. Сто дни по-късно Еманюел Макрон рязко губи подкрепа в допитванията и е изправен пред нарастващ скептицизъм.

Последните анкети са като аларма: само 36 процента от французите са доволни от работата на държавния си глава спрямо 62 процента преди три месеца, показват данните на института Ифоп. Подобен спад имаше само в подкрепата за Жак Ширак през 1995 г.

"Еманюел Макрон излиза от "медения месец", навлиза в ежедневието и плаща политическата цена за решенията си", коментира Жером Фурке от Ифоп.
Макар че бяха спазени редица предизборни обещания, като гласуването на закона за етиката на политическия живот след изобилстваща от скандали предизборна кампания, някои мерки за ограничаване на бюджетния дефицит подразниха много французи.

Чиновниците се ядосват от обявеното замразяване на заплатите им, пенсионерите се възмущават от готвеното повишаване на данък, който ще намали пенсиите им, а бедните домакинства са разочаровани от ограничаването на месечната държавна помощ за наемане или изплащане на жилище. 

Намаляването на бюджета на отбраната накара началника на генералния щаб да подаде оставка след грубо скастряне от държавния глава, което предизвика напрежение сред военните.

"Французите разлюбват Макрон", гласи заглавие от съботния брой на консервативния в. "Фигаро".

Почти непознатият за широката общественост допреди пет години Еманюел Макрон предизвиква както въодушевление, така и отхвърляне, откакто навлезе в политиката: едни виждат в него надежда за промяна, други го смятат за олицетворение на икономическия и политически елит.

Младата му партия "Република, напред" спечели през юни мнозинство в парламента, но неопитността на депутатите й породи подигравки.

Най-младият президент на Франция, който на 39-годишна възраст победи крайнодясната кандидатка Марин Льо Пен, след като взе 24 процента от гласовете на първия тур, освен това е стъпил на крехки електорални основи.

Центристката му линия с програма, която е "хем лява, хем дясна", е критикувана и от двата края на политическия спектър.
"Все още не е направено нищо трудно", казва един от водещите гласове на дясната опозиция Ерик Вьорт, а социалистите активно критикуват програмата, която по думите им "не е нито лява, нито дясна".

Всеки осъзнава "мащабите на това, което има да се свърши", но тези първи 100 дни "позволиха да се положат основите на едно дълбоко преобразяване на страната", отвърна говорителят на правителството Кристоф Кастанер в неделя във Фейсбук.

Новият политически сезон обаче се очертава бурен, имайки предвид обявената реформа на Кодекса на труда в полза на работодателите. Два синдиката вече призоваха за протести на 12 септември, а крайната левица предвижда "народна демонстрация" за 23-и.

Приемането на бюджета за 2018 г. също ще е трудно заради обещанието за намаляване с 11 милиарда на задължителните удръжки, които ще трябва да се съчетаят с нови икономии.

Френският президент се представя по-добре на международната сцена, където се наложи на страшилищата на световната дипломация Владимир Путин и Доналд Тръмп. И двамата направиха успешни посещения в Париж въпреки някои критики.

Макрон е убеден европеец. Той афишира разбирателството си с германската канцлерка Ангела Меркел и се надява да съживи буксуващия заради Брекзита Европейски съюз.

По-резервирано е отношението към прагматичната му позиция за Сирия и предложението му да се създадат "горещи точки" за мигрантите в Либия.
Франция "отново е в центъра на играта", изрази задоволство Кастанер.

Връзките с обществеността на президента, които наблягат на силата на образите, се приемат различно. След зрелищното му спускане от хеликоптер на борда на подводница появата му в стил "Топ гън" по пилотски комбинезон във военновъздушна база в Южна Франция породи подигравки в социалните мрежи.
Има риск "французите постепенно да преминат от "той е блестящ и постига всичко, с което се захване" към "всъщност всичко това е пиар", подчерта Жером Фурке.

Извеждането на преден план на нетипичното в семейната връзка на президента с 64-годишната му съпруга Брижит обаче се приема добре от французите, много от които са очаровани от първата си дама. Тениските "Брижит", които пусна в нейна чест известна марка, се продават по-добре от тениските "Бионсе".