Фалирало семейство започва всичко отначало и открива щастието

Съпругът ми и аз не бяхме планирали да живеем с 10% от предишните ни доходи. Кой планира такова нещо? Нашето драматично свиване на доходите и разходите дойде, когато след 11 години в една и съща компания в Силициевата долина и поредица високостресови позиции, съпругът ми напусна работа, разказва Дженифър О‘Конъл в MarketWatch, пише Profit.bg.

Двамата сме ирландци, а условията по неговата виза не му позволяваха да започне работа в друга компания. Моята виза пък ми позволяваше да работя, само ако и той работи. Единствената ни възможност бе да се върнем в Европа – и двамата прехвърлили 40 г. и с три деца. Беше плашещо. Близо година след този период обаче, не бихме променили нищо. Бихме ли заменили начина, по който живеем сега, за живота ни в Силициевата долина, трите ни коли, къщата ни с пет стаи и басейн в Саратога? Зададох наскоро този въпрос на масата, докато се хранехме. Никакъв шанс.

Саратога наскоро бе обявен от Coldwell Banker за най-скъпото предградие в САЩ, що се касае до недвижимите имоти. Начинът ни на живот не струваше никак евтино. Преди бе вълнуващо. Имаше много неща, които харесвахме у живота в Калифорния — приятели от цял свят, къщата ни в планините Санта Круз, сгушена между секвои и с намиращите се наблизо винарни и плажове. Ние обаче копнеехме за по-простичък живот. За първи път от пет години американците напускат района на залива Сан Франциско по-бързо, отколкото идват. Много от тях биват прогонени от комбинацията от високо стресови работи и скъпия начин на живот.

Затова си опаковахме нещата и се преместихме в малка къща в рибарско селце близо до мястото, където съм израснала, на югоизточното крайбрежие на Ирландия, казва О‘конъл. За моя съпруг това означаваше да замени тежките работни дни, продължаващи 16-18 часа, за лято, прекарано в планове за собствен бизнес и в ученето на децата как да пекат сладкиши и да строят язовири. За мен това означаваше да напусна добре платена работа в голяма комуникационна компания, докато правя планове за създаването на собствена комуникационна агенция. За децата това означаваше да заменят претъпканата си с бейзбол, програмиране и музика програма след училище за следобеди, прекарани на плажа.

Без месечните разходи от 3 000 долара за гледане на децата, плюс наема от 6 000 долара, ние оцеляваме и дори живеем добре с една малка част от спестяванията ни. Наемът на изпълнената ни със светлина къща с изглед към Атлантическия океан е 15% от това, което плащахме в Калифорния. Отказали сме се от луксозните неща, като почивка на езерото Тахо и скъпи дрехи. Сега купуваме хранителните си продукти от дискаунт магазини, а не от Whole Foods. Не страдаме от недостиг на бавачки, когато искаме да излезем без децата — макар че сега коктейлите и вечерите в ресторанти са заменени от по чаша бира Guinness и разходка на скалите.