Протестът за горите на една проваляща се държава

Протестът за горите на една проваляща се държава
A A+ A++ A

Сред плакатите на масовите протести против поправките в Закона за горите може да се прочете „Хубава си моя горо, миришеш на брадва". Популярното стихотворение на Любен Каравелов пее меланхолията на вечно погиващия и възраждащ се живот. Ситуацията около т.нар. поправки „Витоша ски" дава малко поводи да мислим за възраждане – като изключим ентусиазма и енергията на хилядите протестиращи. Както се разигра през последната половин година, частната на пръв поглед тема за регулацията на горите кристализира в себе си много от онова, което фундаментално куца в българската държавност, икономика и общество. Конкретното безобразие е закономерен продукт една безобразна псевдосистема.

1. Олигархия

В класическата древност, откъдето води своя произход, думата „олигархия" означава управление на малцината с най-голям финансов ресурс. Добре известният еквивалент с български колорит е „мутрокрация". Познаваме поправките в Закона за горите не само под името „Витоша ски", но и под това на Цеко Минев, бизнесменът, контролиращ фирмата - а също така и „Юлен" (на практика монополист в Банско) и разбира се Първа инвестиционна банка.

Добре известно е също така, че Минев е председател на Българската федерация по ски и че срещу него в това му качество има подадени сигнали до прокуратурата от Агенцията за държавна финансова инспекция. Накратко, според Агенцията Минев многократно е наливал средства от държавната субсидия за Федерацията в поръчки за контролирани от него фирми.

Скандалните поправки в Закона за горите бяха пробутани през законодателната процедура поради корпоративния натиск на „Витоша ски", след като в крайна сметка й беше отказано планираното безобразно разширение на съоръженията на Витоша. След шантажа над посетителите на планината със спирането на лифтовете, компанията не се посвени да окаже нужното влияние и на кабинет и парламент.

Разбира се, представителите на управляващата партия ГЕРБ отричаха подобен натиск да е бил налице. Докато председателят на парламентарната Комисия по земеделието и горите Десислава Танева не заяви след първата блокада на Орлов мост, че предложенията на Цеко Минев уж всъщност не били приети.

Впрочем на последните консултации в Народното събрание този вторник отново се оказа, че тъкмо „Витоша ски" остава една от малкото организации, все още настояващи за запазване на скандалните поправки, позволяващи строеж в гора без промяна на предназначението на територията.

Договорът за продажба на лифтовете на Витоша, сключен между Софийска община (ръководена от тогавашния кмет Бойко Борисов) и „Витоша ски", не задължава фирмата да оперира съоръженията. Но също така не й пречи да ги използва като подстъп за разширение на операциите си в планината.

2. Демокрация

Горното разбира се е само един сред множество примери, в които закон – т.е. правило, уреждащо обществени отношения, които се поддават на трайна уредба – се приема с откровената цел да бъдат обслужени частни интереси. Някои ще кажат, че все пак като цяло България остава демократична държава, в която цялата власт произтича от народа. Начинът, по който управляващите адресираха проблема, предизвикан от протестите против закона, дава основания да се усъмним и в това.

Трябва дебело да се подчертае и да се повтаря отново и отново, че министър-председателят Борисов за пореден път показа грубо неуважение към Конституцията на Република България и бляскаво застана, обслужван от услужливи медии, в позицията на мъдър и безпристрастен съдия, посредник, а защо не и баща, от когото зависи всичко.

На срещата с граждани на 15 юни премиерът предложи нечуваното решение да задържи публикацията на вече приетия от Народното събрание закон в Държавен вестник, така че да могат да бъдат внесени определени поправки. Двойна нелепица. Единственото конституционно решение – президентско вето – според стенограмата от срещата се споменава само маргинално, като последен вариант.

Все пак след това някой съветник е обяснил на Борисов как стоят нещата и очевидно последният е наредил на президента Росен Плевнелиев да наложи вето, само дни след като съвсем публично му заповяда да наложи вето на поправките в Закона за съдебната система. Силен старт за вече не новия президент.

Това не са просто формалности. Ако общи политически ценности на хората в България са демокрацията и върховенството на закона, то е много лоша идея те да бъдат следвани при неуважение към тяхната основа - Конституцията, а политическият живот да бъде свеждан до мрежа от неформални влияния, окончаващи в шефа на изпълнителната власт, независимо дали той е Бойко или някой друг.

3. Икономика

Тук нещата са още по-ясни. Промените в Закона за горите се пропагандират като замислени да стимулират туристическия бранш в България. Предвид намеренията на „Витоша ски" за Витоша и безобразията на „Юлен" по Банско, можем да сме сигурни, че не става дума за добре планирани инвестиции, които носят устойчиво развитие, а дори и икономическа ефективност.

По отношение на устойчивост, еко-съобразност и естетическа стойност, състоянието на българското Черноморие говори ясно за далновидността и общественото съзнание на българския туристически бизнес.

Настрани от подобни онагледявания, потресаващо е, че правителството не излезе с някакъв икономически обоснован план за развитието на планинските и други горски райони, с който да подкрепи предполагаемата полезност на законодателните промени. Вместо това, публиката е захранвана с общи лафове за бизнеса и икономиката, както и за платените подривни „еколози".

Дъното на обществения дискурс беше достигнато, когато премиер, министри и представители на групи за натиск като вездесъщия Филип Цанов започнаха да сравняват България с Австрия и нейните предполагаеми 12 000 км писти. Никой не се запита какви проблеми са донесли тези писти на Австрия. Но всеки, който е чувал нещо за тази държава, би могъл да се досети, че много по-голяма част територията й е заета от много по-високи и подходящи за ски планини, отколкото в България.

Казусът със ски-зона Банско не се регулира от Закона за горите, но все пак е поучителен за начина, по който България развива своите курорти. Щерките на Вежди Рашидов ще продължават да ходят в Австрия не само защото в Банско няма достатъчно писти. А защо са потребни още писти в Банско? Елементарно: защото градът разполага с произволно голяма леглова база.

Към момента китната Банско-Разложка котловина представлява жалък пейзаж с готови, недостроени и средно достроени комплекси, очакващи своята далечна продан захвърлени някъде из полето. Но затова пък разполага с голф-игрище, на което щастливите местни жители навярно разцъкват (когато не ги тормозят зли „еколози").

Всички тези проблеми, разбира се, дължим далеч не само на правителството на Борисов и ГЕРБ. „Юлен" нахлу в защитени територии от Национален парк „Пирин" под благосклонния поглед на Тройната коалиция. Презастрояването на Банско беше във вихъра си при кабинета на Симеон Сакскобургготски. Устройственият проект на ски зоната получи одобрение от правителството на СДС, оглавявано от Иван Костов.

Непознаващото ясен политически цвят олигархично сливане на политика и икономика буди гняв, а от няколко години започва да кафенее в повече от един смисъл.

4. Общество

Концентрацията на власт в държавния апарат и съмнителните икономически структури няма как да не се прелее и по други неформални канали.

Безобразното и повсеместно медийно изкривяване на блокадите на Орлов мост в протест срещу приетите поправки в Закона за горите имаше своя предшественик в медийното затъмнение на течащите от м. януари насам редовни шествия против същите поправки, докато те все още се разглеждаха от Парламента.

Манипулациите от 13 юни насам са поредният случай, в който хронично глозгащи България болести се разразяват в остра форма.

Режисираните от властта т.нар. „контрапротести" в подкрепа на новия закон допълват картината. Впрочем малко медии отбелязаха факта, че един-два дни след като блъскаше младежите на Орлов мост, Министерството на вътрешните работи на практика със собствени сили затвори международния път Е-79, за да подкрепи „контрапротестите".

Преди да се гневим на хората, докарани с автобуси на пътя и в центъра на София, нека си помислим и за безрадостното положение, в което много от тях живеят, поставени в зависимост от местния феодал, бил той шеф в „Юлен", кмет или друг местен тартор. Ако ще говорим за контролиран вот, то защо да не се замислим и за други контролирани форми на гражданска активност.

С оглед на всичко казано, всякакви надежди за информирано и стратегическо публично говорене, основаващо на факти и коректни термини, изглеждат повече от вятърничави.

5. Накъде?

Разбира се това, че множеството в София и другаде се организира напълно спонтанно и всеотдайно, буди някакъв плах оптимизъм. На него бяха посветени поредица от (в различна степен) аналитични, патетични и идеологизиращи страници по медиите.

Факт е, че се случи нещо значимо и донякъде безпрецедентно. Хиляди хора, неорганизирани от партии, синдикати или подобни структури, незаплашени директно за съществуването си, с най-разнообразен професионален профил и политическа ориентация, се организираха в борба за нещо, което по същността си представлява общо благо.

Може би това наистина дава надежда. Но трябва ясна сметка за дълбочината и екстензивността, до които стига безобразието с новия Закон за горите. Трябва и ясна сметка за възможните способи за противодействие. Инак – отново същото блато.

#протест #Орлов мост #прокуратура #Софийска община #Пирин #Юлен #Филип Цанов #Цеко Минев #поправки #Витоша ски #Банско #ГЕРБ #Бойко Борисов #Конституция #Закон за горите #Росен Плевнелиев #Вежди Рашидов

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Анкета

Повлия ли инфлацията на джоба ви?