ЕК повиши прогнозите за икономическия растеж в еврозоната

Европейската икономика навлезе в петата си година на оздравяване, като вече всички страни членки на Европейския съюз (ЕС) се намират на пътя на икономическо възстановяване, посочва Европейската комисия (ЕК) при представяне на своя т.нар. "Пролетен доклас". Комисията очаква икономическата експанзия да продължки до голяма степен със стабилно темпо през тази и през следващата година, предаде БНР.

ЕК повиши своите прогнози за икономическия растеж в целия ЕС и в частност в еврозоната, като в същото време очаква и запазване на тенденцията за намаляване на нивото на безработицата. В пролетния си доклад ЕК вече очаква БВП на ЕС да нарасне с по 1,9 на сто през тази и през следващата година спрямо зимните прогнози за икономически растеж с 1,8 на сто през 2017-та и през 2018-та.

Комисията повиши и своите прогнози за икономическия растеж на еврозоната, като вече очаква нарастване на БВП с 1,7 на сто през тази година (спрямо предишна прогноза през февруари за растеж с 1,6 на сто), запазвайки зимната си оценка за растеж от 1,8% от догодина.

По данни на ЕК световната икономика е започнала да набира скорост в края на миналата и в началото на текущата година, като растежът в много от развитите и развиващите се икономики се подобрява едновременно. Комисията очаква икономическият растеж в световен мащаб (изключвайки ЕС) да се засили до 3,7 на сто през тази и до 3,9 на сто през 2018-та от 3,2% през 2016 г. (без промяна спрямо нейната зимна прогноза), тъй като китайската икономика ще остане устойчива в близко бъдеще, а възстановяването на цените на суровините ще помогне на останалите нововъзникващи икономики. Перспективите за икономиката на САЩ остават до голяма степен непроменени спрямо зимния доклад.

Нетният износ като цяло се очаква да бъде неутрален за растежа на БВП на еврозоната през тази и следващата година. ЕК отбелязва, че инфлацията в еврозоната се е увеличила съществено през последните месеци главно поради нарастването на петролните цени. Основната инфлация (изключвайки енергийните и цените на хранителните стоки) обаче е останала относително стабилна и значително под нейните дългосрочни осреднени нива. Прогнозите на ЕКС са, че инфлацията в еврозоната ще нарасне от 0,2 на сто през 2016-та до 1,6 на сто през 2017-та (при зимна оценка за инфлация от 1,7%), преди да се забави обрано към 1,3 на сто през 2018-та, тъй като се очаква постепенно избледняване на ефекта от растящите петролни цени.

В пролетния доклад също така се посочва, че частното потребление, което беше основен двигател за икономическия растеж през последните години и което се разшири през 2016-та с най-солидно темпо от десетилетие насам, вероятно ще отбележи по-сдържано повишение през текущата година, тъй като по-високата инфлация отчасти ще ерозира покупателната сила на европейските домакинства.

С оглед на прогнозите за отслабване на инфлация през 2018 г. ЕК очаква догодина частното потребление отново да набере известна скорост. Инвестициите се очаква да се разширяват доста стабилно, но да продължават да бъдат затруднявани от относително умерените перспективи за икономически растеж.

ЕК посочва, че безработицата ще продължава тенденцията на понижение, но ще остане висока в редица европейски страни. За еврозоната се очаква спад на нивото на безработица до 9,4 на сто през настоящата 2017-та и до 8,9 на сто през 2018 г., достигайки по този начин най-ниско ниво от началото на 2009 г. Очаква се аналогична тенденция и в целия ЕС, като ЕК прогнозира понижение на нивото на безработица до 8% през тази и до 7,7 на сто през 2018-та (най-ниско ниво от края на 2008-ма г.).

В пролетния доклад също така се прогнозира намаляване на държавните дългове и на бюджетните дефицити през 2017 г. и през 2018 г. както в еврозоната, така и в целия ЕС. За еврозоната ЕК прогнозира понижение на правителствения дефицит от 1,5 на сто от БВП през 2016-та до 1,4% през настоящата година и до 1,3 на сто през 2018 г., докато аналогичните прогнози за ЕС са за намаляване на дефицита от 1,7 на сто през миналата година до 1,6% през тази и до 1,5% през следващата година.

По отношение на държавния дълг се очаква той да се понижи в еврозоната от 91,3 на сто от БВП през 2016-та до 90,3 на сто през 2017-та и до 89% през 2018-та, докато за целия ЕС - от 85,1 на сто през миналата година до 84,8 на сто през тази и до 83,6 на сто от БВП през следващата година.

Европейската комисия обаче отбеляза, че несигурността около икономическите перспективи остава повишена. Като цяло рисковете са станали по-балансирани, отколкото през зимата, но все още остават в низходяща посока (за по-слаб от очакваното икономически растеж). Външните рискове са свързани с бъдещата икономическа и търговска политика на САЩ и с по-голямото геополитическо напрежение. Процесът на настройване на икономиката на Китай, въпросите за здравето на банковата индустрия в Европа и предстоящите преговори с Великобритания за нейното излизане от ЕС също се считат като възможни рискове за новите икономически прогнози на Комисията.