Кирово царство

Помолен за коментар по повод необяснимото богатство на Кирил Рашков, известен още като цар Киро, председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ Тодор Коларов споделя, че звеното е с вързани ръце в случая.

Oт интервюто дадено за Би Ти Ви става ясно, че безпомощността на органа идва от възпрепятстващата законова уредба- за да започне проверка, комисията трябва да бъде сезирана и да има обвинения и присъда по точно определени текстове.

В сегашния си вид, Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност / ЗОПДИППД/ не позволява на гореспоменатата комисия да се самосезира и не предвижда гражданската конфискация като възможност.

Дори според уредбата на безславно отхвърления законoпроект „Попова", по силата на който държавата би могла да отнема престъпно имущесвто без влязла в сила присъда, ромският барон би останал неуязвим, тъй като "обвинения като заплаха за убийство, незаконно производство на алкохол и джебчийство не попадат в полето на комисията", както Коларов обясни.

В такъв случай, на заинтересованите от развитието на казуса "цар Киро" остава само да чакат установяването на дейността на ромският лидер като незаконна с влязла в сила присъда.

Както и да се чудят кой кого спъва- законът - комисията, законотворците – закона, или групите за натиск - законотворците?

Заявлението на Коларов, че със сегашните си правомощия КУИППД може „само да гледа и да се възмущава" на документираните чрез хеликоптери данъчно необяснени вилаети повдига въпроса за това защо данъкоплатецът е принуден да поддържа подобна структура с предимно съзерцателна функция.

Освен увредената със създаването си комисия, данъкоплатецът, бидейки и гласоподавател, поддържа власт, която близо двадесет години се свени да установи с присъда и прекрати практикуваното от ромския лидер незаконно производство на алкохол, трафик на наркотици, поръчителство на бомбени атентати, присвояване на общински земи и джебчийство.

В държава със силно гражданско общество, събитията от Катуница биха оставили властта седнала на земята между два стола, след като е изгубила ромския вот, традиционно подсигуряван от самопровъзгласилия се "цар", както и вота на хората протестираши срещу целенасочено толерираното беззаконие.

Гражданското общество го няма, протестите след Катуница се разпиляха, подминавайки управляващите и израждайки се в широко отразен на запад етнически конфликт, а цар Киро остана да чака зад решетките.

Дали и този път Кирил Рашков ще покаже на съдебна и изпълнителна, даже и на законодателна власт, че не може нищо, освен да „гледа и да се възмущава" на форми на организирана престъпност?