Емил Ботев, БАН: Няма връзка между земетресенията в Разложко и Пернишко

Земетресението с магнитуд 3,6 по Рихтер в района на Крупнишкото сеизмично огнище е 1000 пъти по-слабо по енергия от труса в Перник на 22 май и между двете няма нищо общо, обяви ръководителят на секция „Сеизмология" в Геофизичния институт на БАН Емил Ботев.

Земетресението не е усетено силно в района, защото областта е планинска и е на поне 15-20 км. североизточно от Разлог, обясни сеизмологът, цитиран от „Фокус".

„Приемаме магнитуд от 3,6 за труса в Разложко. Това е средният магнитут, тъй като тази област е специфична, не можем да говорим за категоричен магнитуд, защото Европейският средиземноморски сеизмологичен център и българският Геофизичен институт отчитат силата по различни видове вълни," обясни още Емил Ботев.

Земетресението е усетено и в Крупник, където има сеизмична станция, както и в Благоевград, където усещането е било за не повече от 2-3 степен.

„Усетено е само на места по високи етажи. Земетресението макар и с не слаб магнитуд е усетено в района с максимална 3 - 4 степен на въздействие. Тази степен се усеща само от хората – няма въздействие върху сградите и инфраструктурата," категоричен е Емил Ботев.

Според него земетресението в Разложко е много по-слабо от онова в Пернишко и между двете няма никаква връзка.

„Такива земетресения, в този район се случват ежемесечно, това е част от района на най-активната сеизмична зона на територията на на България," успокои сеизмологът.

Крупнишкото сеизмично огнище е разположено по южния борд на Симитлишкия грабен – това е продължение от Симитли в посока Разлог.

Разломът е известен и с катастрофални земетресения, затова сеизмолозите от БАН често правят измервания там. Ежегодните им данни показват, че там няма вероятност там да се натрупва голямо напрежение, защото енергията се освобождава по-често. Например, преди два дни в региона е регистриран трус със сила 2,5 по Рихтер, обясни още Емил Ботев.