215460 статии       |       465 интервюта       |       1538 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.84913| EUR 1.95583| GBP 2.30586|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   КоронавирусИзбори 2 в 1Конфликтът Русия-НАТО

Размер на шрифта:   

Секретарят на Френската академия на науките проф. Катрин Брешиняк: Българските и френските учени надграждат съществуващото сътрудничество

22 юни 2012, петък / 09:42; Иван Диков; Коментари: 0
Send to Kindle
Секретарят на Френската академия на науките проф. Катрин Брешиняк: Българските и френските учени надграждат съществуващото сътрудничество
Снимка: LaRecherche.fr

Интервю на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) с проф. Катрин Брешиняк, главен научен секретар на Академията на науките на Франция.

Професор Катрин Брешиняк, главен научен секретар на Академията на науките на Франция, започва кариерата си на изследовател през 1971 г. във Френския национален център за научни изследвания.

По-късно е изследовател в Канада и Политехниката в Лозана, Швейцария. Последователно е директор на лаборатория във Френския национален център за научни изследвания (1989-1995), директор на физико-математическия департамент на Центъра (1995-1997), негов генерален директор (1997-2000) и по-късно (2006-2010) – президент.

От 2011 г. е постоянен секретар на Академията на науките на Франция, където е избрана за член-кореспондент през 1997 г. , а за действителен член - през 2005 г.

Тя е автор на повече от 150 научни публикации, автор е и съредактор на 6 монографии. Член е на редколегиите на много от най-важните специализирани списания в областта на физиката.

Областта на изследователските й интереси е атомната физика и по-специално допирните й точки с ядрената физика, от една страна, и молекулната физика и физиката на кондензираната материя, от друга.

През 1994 г. Катрин Брешиняк получава сребърния медал на Френския национален център за научни изследвания за пионерските си трудове в областта на физиката на кластерите- агрегати, групировки от атоми.

Проф. Брешиняк бе в България за подписване на споразумение за сътрудничество между Френската академия на науките и Българската академия на науките.


Какво включва споразумението, което подписахте с Българската академия на науките?

Това е договор, създаден заедно от двете страни, който се опира върху теми, по които ние вече сме работили заедно.

Това са науките за земята и околната среда, биомедицината и биотехнологиите, нанотехнологиите, математика и информатика и науката, която служи на археологията.

Това са приоритетните области, което не изключва, разбира се, сътрудничество в други области. Но това са тези, които са залегнали в договора.

Какво печели Франция, френските учени и какво печелят българските учени от това сътрудничество?

Ние, научните работници, работим благодарение на добри примери и сме избрали тези теми, защото нашите научни работници вече работят заедно в тези области.

Например, ако говорим за археология, това е едно сътрудничество между учените от България и Франция, което е много напреднало.

Те вече правят общи екипи и определянето на една такава тематика ни окуражава да определим конкретни теми и да подкрепим тези екипи. Тръгва се от това, което вече съществува.

Всъщност това е договор за продължаване на едно вече съществуващо сътрудничество. Много по-добре се работи така, координирано, вместо на парче да се дава на един, втори или трети някакво финансиране. Така че ние тръгваме от съществуващото вече сътрудничество, за да го подпомогнем и насърчим.

Събирайки се, ние първо си дадохме сметка къде имаме вече сътрудничество, което синхрнизирахме с помощта на посолството, защото то познава много добре сътрудничеството в отделните сектори, и тръгнахме именно от тези области. Защото когато човек е в период на икономически затруднения, трябва да бъде прагматичен.

От Ваша гледна точка, кои са най-силните страни на науката в България?

Освен тези, които вече споменах, българските учени са силни и в традиционните дисциплини – математика и ядрена физика – по традиция бих казала.

Трябва да почнем от това, което вече правим добре съвместно. Не вярвам в такива гении, които в пустинята започват да откриват от нулата всички съществуващи науки. Науката се създава малко по малко, това е комплексна структура.

Споделяте ли мнениято, че ЕС, включително Западна Европа, изостават в научноизследователските и развойните дейности от САЩ и Източна Азия ?

Не, не споделям това мнение. Смятам, че китайците ни настигат, което е добре.

Но вие знаете, че тези неща се развиват на принципа на построяване на една магистрала. Много време отнема построяването на една магистрала, но след това летите по нея. Ако обаче трябва сам да я направите, то това наистина ще Ви отнеме много дълго.

Не, ние всички страни, почти всички региони в света, които имат достатъчен научен потенциал, сме горе-долу на едно ниво, с различия, разбира се, в отделните науки. Но като цяло, принципно, всички региони сме на едно ниво.

Как се отразяват кризата, икономическите затруднения през последните пет години на научните изследвания, тьй като все пак моделът на финансиране в Европа е доста етатистки?

Да, това е вярно. Това обаче е и недостатък, и предимство. Предимство, защото това позволява да се осигури една приемственост, каквото и да се случва, а недостатък е, защото понякога действително няма достатъчно средства.

Така че трябва да се опитаме да намерим пари и от другаде, и от частния сектор, и да направим един микс, смесено участие между държавните и частните спонсори.

Получава ли се?

Не винаги много добре. Във Франция имаме и двете финансирания на научноизследователската дейност, но не е прекрасно, не е идеално. По никакъв начин не сме постигнали някакъв абсолютен ефект.

Но е опасно едни научни изследвания да бъдат финансирани само от частния сектор, а е стагниращо, ако бъдат финансирани само от държавата, така че най-добре да бъдат съчетани.

На ниво ЕС Лисабонската стратегия, която беше силно насочена към научноизследователската дейност, общо-взето се провали...

Не отчасти, изцяло се провали.

В този смисъл как гледате на тези мерки за насърчаване на научноизследователската дейност, които минават не през държавата, а през институциите на ЕС?

По повод Лисабонската стратегия – всички бяхме съгласни за целите, въпросът е как да ги постигнем.

Лисабонската стратегия изискваше да отделяме 3% от БВП за научни изследвания, което е абсолютно невъзможно. Не бива да се искат невъзможни неща.

Стратегия „Европа 2020" по-добра ли е?

Амбициите на Стратегия „Европа 2020" са доста ограничени. Смятам, че това даже не е стратегия, това е една цел за много неща. Всички ние приемаме целите. След това обаче идва въпросът как да ги постигнем.

Не вярвам в някаква обща институция с фиксирани правила. Научните работници все пак са хора, които поставят всичко под съмнение, които искат по-голяма свобода на действия.

Така че нямаме нужда от такива правила. При положение, че имаме цел, трябва да оставим на всеки един научен сектор да намери своите начини, по които да я постигне, и те да не бъдат прекалено дългосрочни.

Понякога някаква цел може да изглежда много проста, но трябва да се работи едно по едно и стъпка по стъпка да се направи това, а не да се разчита на дългосрочни теории. Трябва да се вземе предвид нашата специфика.

Европа е мултикултурна, мултилингвистична. Ние не сме нито като в Америка, където съществува т.нар. „мелтинг пот", нито Китай и трябва да използваме нашето предимство.

От секторите, които споменахте за БАН – стана ясно, че това са предимно фундаментални науки. Като че ли в България липсват именно приложните науки?

Не, не съвсем – имаме информатика, нанотехнологии, биомедицина, науката, свързана с археологията, също не е фундаментална наука. Трябва една светлинка, към която да се върви чрез практиката.

Каква е Вашата препоръка за българските учени?

Не бих препоръчала нещо конкретно. Ние научните работници сме в един свят на глобализация и първи сме я приели. Но все пак остава личното и специфичното. Дали сме българи или французи, що се отнася до науката се работи по един и същи начин.

ТОВА ИНТЕРВЮ НА АНГЛИЙСКИ

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: