„Икономист": Животът в българската Монтана

„Икономист": Животът в българската Монтана
Снимка: "Икономист"
A A+ A++ A

От списание „Икономист"; превод: БГНЕС

Възрастна жена крачи по улицата с много, много бавни стъпки, като се подпира на дървения си бастун. Скрити под сянката, други четири дами признават, че току-що са се прибрали от погребението на най-младата си приятелка.

Тя обичаше да пее на празненства, споделят те. Общо три от четирите възрастни жени имат деца, които са напуснали Монтана – град в Северозападна България. Отишли да работят в столицата на страната София – на 130 км южно от града, или в чужбина. Животът е "мизерия", просълзено заяви една от тях, докато останалите се надпреварваха да ме убеждават колко ужасен е той.

Пенсиите тук варират от 110 до 140 евро месечно. Едната има дъщеря, която работи в Германия. Грижи се за рускоезични пенсионери. "Понякога им пее". Друга пък има дъщеря, която се труди за семейство в Гърция. Но заплатата й наскоро била намалена. "Въпреки това има работа". Дъщерята на трета работила 20 години в Москва. Но се върнала в родния край, тъй като била безработна. "Животът става все по-труден с всеки изминал ден", изтъкна Маргарита Рангелова – 82-годишна българка.

За мнозина в Монтана светлината в края на тунела става все по-слаба с всеки ден. Както в по-голямата част от България, населението се свива. През 1985 г. в страната са живели 8,94 млн. души. През 1992 г. – 8,48 млн., през 2001 – 7,92, а през м.г. – едва 7,36 млн. Българите имат малко деца. А близо милион от тях живеят и работят в чужбина.

Северозападният регион на България е един от най-бедните в целия Европейски съюз. През последното десетилетие Монтана е изгубила 11% от населението си, а общината – 18,7%. Единствено София и крайбрежна Варна са отчели значителен растеж на населението през последните години.

Според Златко Живков – градоначалник на Монтана, мнозинството от работещите зад граница са заминали за Испания, Италия, Гърция и Германия. Част от тях вършат сезонна работа. И по-късно се връщат. Всички тези хора са важен източник на пари за региона. Но кризата е болезнена. Живков предполага, че близо 1/3 от мигрантите, родом от региона, са се прибрали вкъщи, защото са изгубили работните си места в чужбина.

Безработицата в Монтана днес е близо 10% – недалеч от средното за страната, обясни Живков. През малкото добри години преди икономическия упадък от 2008 г. спаднала до 7-8%. С флегматичен жест той посочи, че преди да стане кмет през 1999, безработицата била 24%. "През 90-те нещата бяха много по-трудни от сега", настоя той.

Монтана е чиста и подредена. Леко порутена и занемарена. Животът е тежък, но последното десетилетие и членството в Евросъюза донесли инвестиции и малко работни места. Монтана е дом на няколко завода, в това число на три, които работят за шведския гигант ИКЕА. Единият прави акумулатори, а другият – колела. Но със средна работна заплата от 250-300 евро не е никак учудващо, че мнозина търсят възможности в чужбина или по-добре платена работа в София.

Отнема само 15 минути, за да се стигне до съседното село Студено Буче. Младо момиче стои с намусена физиономия край пътя. Чака автобуса. Друго от ромски произход, забелязало колата ми, започна да върти дупето си, облечено в оскъдно горнище и панталон, отбелязва репортерът на "Икономист".

Неколцина отегчени тийнейджъри седят на стъпалата пред кметството в селото. Местното училище е заключено, а тревното игрище – неокосено. Отворило врати през 1884 г., но било закрито през 2008. И днес огромен брой деца пътуват с автобуси до Монтана всеки ден. Гимназията обаче просъществувала по-дълго от началното училище. То затръшнало врати още през 2002 г.

Според Петър Петров – кмет на селото, през 1956 тук са живели 1756 души. "Благодарение" на индустриализацията през комунизма останали 530 през 1989 г. А днес в тукашните къщи има едва 456 души, чиято средна възраст е 55 години. "Страдам, защото тук има само възрастни хора", сподели градоначалникът.

През епохата на комунизма близо 60 от местните работили в свинеферма. Днес, според Петров, "тя изглежда като Хирошима и Нагасаки". Останали са само основите. През 90-те била приватизирана. Човекът, купил оборудването, я затворил и продал. Няколко седмици по-късно я превърнали в централа за генериране на слънчева енергия. Чисто нови панели започнали да лъщят зад високата ограда. Но никой от местните не приветствал новата придобивка. Както кметът отбеляза, новият обект взел на работа едва един човек.

Беззъб възрастен мъж върна лентата назад. Съпругата му заминала за Германия преди месец – на 56-годишна възраст. Ванеса – момиче от ромски произход на едва 19, не прекарва време над учебниците. Не работи. Красен – 17-годишен младеж, все още посещава класната стая. "Но не се съмнявам, че ще напусна България, защото в другите държави има работа и е различно от тук", поясни Ванеса. "Всеки иска да се махне", възкликна тя.

Студено Буче не само старее. То се променя. Всички 13 деца в селото, които пътуват за училище до Монтана, са от ромски произход. Тук не се раждат етнически българи, а селото продължава да се топи. Неговият състав вече се е променил драстично. В Монтана също има подобна тенденция, твърди кметът. Всяка година тук умират близо 700. Раждат се също толкова, но роми.

Хората от ромски произход съставляват 4,9% от населението на България. Според преброяването от 2011, 23,2% от ромите на възраст между 7 и 15 години не са образовани.

"Северозападен регион" е популярна българска игра на думи. Означава "северен регион в упадък". Но от севера не идва само мрак. Мащабен инфраструктурен проект – железопътна линия и мост над Дунав, скоро ще отвори врати край Видин – на близо 50 км. северно от Монтана. Той ще свързва града с Калафат, Румъния и вероятно ще бъде завършен до края на годината. Проектът ще отпуши европейската транспортна артерия и ще вдъхне живот на изолирания кът на страната и региона.

#икономист #Северозападна България #Монтана

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Анкета

Повлия ли инфлацията на джоба ви?